Skip to content

„Универсално помагало за избягване на грешки“ трето приключение: „планетата на Дарвин“ първа част

Плъзна се под ъгъл, изравнявайки натоварването от ускорението. Започна да планира на много по-малка височина. Сега трябваше да открием някакви следи от групата на Фламеловците. Реехме се над мъртвото поле застинала лава и вулканична пепел.

Напрегнах се да установя някаква неестествена дейност, човешко присъствие сред перфектно балансирания пейзаж девствена природа. Същото правеха Дарвин и Санчо.

И точно тогава ни връхлетяха. Първо видяхме как някаква черна маса съставена от множество се вдига от пепелта под нас. После се превърна в черен облак. След това в стотици, хиляди птеродактили защитаващи гнездата си.

Бяха много по-дребни от птеранодона. Първите, или дори първите няколко десетки пресрещаше във въздуха като ги сдъвка и преглътна на едри хапки във въздуха. Разминавахме се с облаци миниатюрни летящи гущери с размер на гълъб или кокошка. Всеки от тях опитваше да захапе гигантския звяр спускащ се към гнездата им, скрити в топлата  вулканична пепел. След първата вълна  нахлу основната…

Макар опитомил птеранодона, Дарвин едва успяваше да го контролира. Скоро ситуацията щеше да излезе от контрол. Птеродактилите буквално се блъсваха в лицата ни при разминаването. Нокти и човки се пресягаха към очи и всяка друга открита част. Бяха толкова много, че резките маневри в ляво и дясно не постигаха ефект, а само се хвърляхме от един куп нападатели в друг. С рязко притисване и потупване Дарвин накара птеранодона да направи завой избягвайки пълчищата напаст. Поведе го за безопасно приземяване. Ятото разгневени птеродактили опита да ни следва, но скоро изостана. Прогонили натрапника, се връщаха да пазят потомството си от други опасности.

Точно при финалното ни снижаване ми се стори, че малко под ръба на гърлото на вулкана проблесна остра светлина. Дали открих търсената следа водеща към четиримата Фламеловци или се подлъгах? Опитах да фиксирам точното място запаметявайки няколко специфични форми на релефа. Стеблата на две изгорели и мъртви дървета подобни на черни свещи, както и една скала напомняща на побит монумент.

Птеранодона размахал криле, се спусна сред вулканичната пепел. Изтръска глава. Малки, фини облачета прах се завихриха и улягаха около нас.

Аз и Санчо не чакахме покана, а слязохме пъргаво от гърба му. След въздушната акробатика усещането за твърда земя под краката беше толкова приятно!

Дарвин ни пожела успех. След един прощален жест издигна птеранодона. Няколко широки размаха го превърнаха в малко хвърчило реещо се високо над главите ни. После се понесе назад към „гнездото“. Прикривайки очи от разлетялата се наоколо пепел, го изпратих с поглед.

Санчо промърмори, че ще трябва да вървим повече от предвиденото и няма време за губене. Прав беше моя стар другар. Огледах се преценявайки околния пейзаж.

Кратера си беше активен. Калпак бял, бързо разсейващ се дим над него го потвърждаваше. Не зная кога последно бе избълвал смъртоносното си съдържание, но живота бе хукнал скоро след това отново да отвоюва изгубената територия. Изключително богат на минерали, терена бе изпъстрен с туфи нежни като метлица треви. Тънки, крехки папрати и ниски, кълбести храстчета. На някои места обаче, където влага бе кондензирала от мъглите бурна реакция предизвикваше киселинен ефект и там нищо не вирееше. Там плътта на склона беше като издрана и наранена. Всичко останало бе покрито с няколко сантиметра пухеста пепел. На всяка крачка оставяхме дълбоки, видими следи.

Очите ми се взираха за форми на живот различни от растителната. Макар Дарвин да ми беше казал, че гущерите се страхуват от вулкана и не навлизали в близката зона, чувствах напрежение. Зъбатата усмивка на Меган не ми излизаше от главата.

Пейзажа привидно мъртъв, бързо оживя. Терена беше изпъстрен с множество полегати дупки с няколко сантиметров диаметър. Не ми остана много време да се чудя кой ги бе изкопал.

5/5 (2)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!