Skip to content

„Универсално помагало за избягване на грешки“ трето приключение: „планетата на Дарвин“ първа част

преса. От това съседа ни- тревопасния динозавър, трепна страхливо и се заоглежда. После преценил, че е достигнал разумния лимит на провокацията се пльосна, потапяйки се рязко под водата. Сянката му отплува с мощни змиевидни движения.

Другия, изпуснал богатата си гощавка насочи вниманието си към нас. Нали сте чували израза „Когато няма риба и рака е риба“. Изгубил търпение и всяка предпазливост, скочи колкото може по-напред. Блатото го погълна с плясък, но само след миг динозавъра изплува на повърхността. С протегната напред глава, опитвайки се да я държи колкото може по-високо, правеше ритмични тласъци със задните си крака. Едновременно с това и опашката му шибаше вляво и дясно. Получи му се макар, че определено не се чувстваше добре във водата.

Бях си позволил да повярвам, че сме преодолели критичния момент в опасната ситуация. Сега си дадох сметка, че нещата тепърва ще се влошават. Просто до преди миг не бяхме във фокуса му.

Животното изскочи на островчето. Завъртя се около нашето дърво и натисна с тяло преценявайки здравината му. После рязко скочи нагоре. Захапа във въздуха.

Аз бях на най-долния клон. Съответно получих най-добрата гледка за съдържанието на устата му. Дълги педя конусовидни зъби щръкнали в нестройни редици. Определено нямах намерение да се запознавам с тях по-отблизо. Стиснах с крака и ръце клона така, че буквално се сраснах с него. Мисля същото направиха и спътниците ми. И по-добре.

Въпреки мускулестите си крака скачането на височина не му се отдаде. След два неуспешни опита смени тактиката и шибна стеблото на дървото с опашка. Ако не бяхме вкопчени с все сила в клоните щяхме несъмнено да се изтърсим от тях. Вместо това сега на земята изпопадаха само куп листи.

Помощта дойде неочаквано. Някъде над главите ни се чу див крясък.

-Йа, йааа!

С шум на плющящи платна, от небето към динозавъра се стрелна пикиращ обект. Понечих да разтъркам очи, за да се убедя, че е истина. Обаче само стиснах по-силно спасителния клон. Неочаквал нападение над себе си, динозавъра отстъпи назад и смачка една от захвърлените ни на земята раници. В това време летящия нападател се издигна нагоре. Изгубих го от поглед. Листната маса ми пречеше да следя ставащото над главата ми. Разкъсващия въздуха звук ме ориентира, че се връща за втора атака.

Този път успях да го разгледам по-добре. Определено бе някакъв летящ гущер. Помислих, че сигурно гнезди на острова и в момента опитва да защити яйцата си. После си спомних за вика. И тогава го видях. На гърба на летящия птеранодон яздеше човек! Той водеше атаката!

Ездача смело насочи летящия си „кон“ към главата на чудовището и хвърли нещо по него. Отново нададе боен вик. Видях как някакво кълбенце удари зъбатата муцуна. Пръсна се в миниатюрен облак. Звяра се задави и започна да киха. Последваха още няколко „газови бомби“. Животното със залитане отстъпи като не спираше да киха и да се дави. Накрая не издържа и позорно хукна към другия край на острова. Нашия спасител кацна на брега. Събра вещите ни и пришпори летящия си транспорт. Ние си висяхме на дървото като грозд банани. А той, насочил се към нас викна отдалеч.

-One by one. Lady´s first!

Умело накара летящия да висне на дървото като настойчиво протягаше ръка към Елмира. Тя ме погледна въпросително. Аз и кимнах. Не бях уверен разбира се, но пред възможността отново да срещна зъбатата смърт предпочетох да се доверя на човешко същество. Още повече- спасител! Оставих въпросите за по-късно.

Елмира пое ръката и с помощта на ездача се прехвърли зад него. Нашия спасител плесна шията на птеранодона. Той се пусна от стеблото на дървото разпервайки криле. Превърна се в пет метров делтапланер. След това отлетяха. Останахме двамата със Санчо. Той мълчеше умислен. Аз си мислех какво ще правим ако никой не се върне. Не само, че носех отговорност за Елмира, но вече имах истински чувства към нея. В ушите си още чувах рязкото

5/5 (2)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!