Skip to content

„Универсално помагало за избягване на грешки“ трето приключение: „планетата на Дарвин“ първа част

впечатление, че двамата отсреща ръкомахат все по-възбудено, но не можех да разбера смисъла на жестовете им. Единия чак подскачаше в опит да ни предаде някакво съобщение. Другия се присви, хванал главата си с две ръце. Точно в този миг недалеч от нас ни застигна изненадващ гръм. Звуковата вълна ме зашемети за кратко…

Ушите ми пищяха. Чувствах се като в безтегловност. Санчо също изглеждаше пострадал. Намерил се на земята, беше омекнал като парцалена кукла. Гръдния му панел присветваше несиметрично, а основните му програми започнаха да рестартират поетапно.

Трябваше ми известно време, за да дойда на себе си. Първо установих, че се намираме в обсега на някакъв изключителен феномен. Въздуха на метри над и около нас беше се превърнал в многослоеста, призматична дъга. Все едно сме във вътрешността на калейдоскоп. В последствие имах възможност да осмисля явлението и да го отдам на фрагментацията на множество преплитащи се реалности. Но за това след минутка.

Първите две фигурки все още се намираха на отсрещната страна, когато на пътеката, по която дойдохме се появиха други двама. Изглеждаха идентични като еднояйчни близнаци. Въпреки напредналата си възраст бяха доста жизнени и енергични. Не губиха никакво време, а започнаха да ни оказват първа помощ. Докато единия изтегляше Санчо възможно по-далеч от ръба на кратера, другия ме бе хванал за ръцете и задаваше поредица от въпроси вглеждайки се в очите ми. „Как се казвам? Помня ли коя дата сме днес? Мога ли да стисна ръцете му? Изпитвам ли някакви болки?“ Неща, все от тоя род.

Петнадесет минути по-късно аз все така мигах на парцали, опитвайки се да осмисля случилото се. За това време и другите двама дойдоха до нас. Споглеждайки се с минимални жестове се разбираха без думи. След като се убедиха, че ще ме бъде и съм се разминал без особени поражения се представиха.

-Николас.

-Фламел.

-А Вие сте?

-И кой е механичния ти приятел?

С времето щях да свикна с тази им особеност на изказа. Постоянно се допълваха и довършваха взаимно фразите си. (за да улесня изписването, а и прочита, няма да предавам дословно този каламбур, а смислово. Все едно са една личност)

Тъкмо отворих уста да отговоря когато Фламел Сини (бяха вързали на в горната част на ръкавите си разноцветни парцалчета: синьо, зелено, жълто и червено. Сигурно им помагаше в работата когато се обръщат по между си) подкрепян от другите ме изпревари.

-Нека отгатна! Вие сте… художник от деветнадесети век?… Не! Разбира се- фигурата не отговаря… Вие сте скулптор, дърводелец или грънчар- артист от деветнадесети век! Да, това трябва да е!

Опитаха да налучкат. Четиримата коментираха по между си все едно забравили обекта на дискусията. „И защо точно артист или скулптор? При това от деветнадесети век!?…“ Оказа се, че чертите на лицето ми били одухотворени като на човек на изкуството. Но пък атлетичната физика предполагала повече усилия от тези на един художник…

От друга страна механичния ми спътник предполагал едно бъдеще време спрямо тяхната епоха. Човечеството сигурно било успяло да достигне този етап до деветнадесетото си столетие. Като се имат предвид изследванията на еврейските равини по съживяване на големи… Мистиците от Изтока…

Идея нямах за какво започват да говорят затова реших да сложа край на догадките им.

След като разбраха истината Фламеловците като, че останаха разочаровани от своите наследници. Сигурно не бяха имали време да коментират бъдещи събития с Железни. Или пък той е избягвал, за да не предизвика нежелан парадокс. Макар, че какъв по-голям от вече създадения с клонирането им?

Колкото до моя милост, оцениха факта, че съм преподавател и личен познат на професор Железни. С научаване на името ми любопитството им към мен се изчерпа. Задали няколко въпроса за Санчо, останаха впечатлени от факта, че има душа. (нали в рекламния проспект се казваше, че развива уникална

5/5 (2)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!