Skip to content

„Универсално помагало за избягване на грешки“ трето приключение: „планетата на Дарвин“ първа част

Докато ги забележа, пъргавите им обитатели се раздвижиха, започвайки да изпълзяват. Бяха някакви смешни рачета. С дълги, силни крачка, миниатюрни щипки и телескопични очи. Сянката на кацащия птеранодон ги бе подплашила. Сега установили, че няма непосредствена заплаха, отново се впуснаха в безкрайното си търсене на органични отпадъци. Всичко мъртво и разлагащо се ги привличаше. Неустоимо за техния вкус. От гниещи растения, до мъртви животни… Впечатляваща беше скоростта, с която пробягваха наоколо. Всеки път когато периферното ми зрение отчетеше движението, настръхвах неволно защото създаваха усещането, че стотици огромни паяци се стрелкат около мен.

Реших да не им обръщам повече внимание и с твърда крачка тръгнах по посока на двата изгорели бора. Високо горе, почти под ръба на кратера. Санчо ме последва- за сега безмълвно, носейки раницата с провизии.

Вървяхме съпроводени от щракането на рачетата и тежката сярна миризма, когато интензивен, клопащ звук се намеси в привидно монотонния пейзаж.

Приведени се прокраднахме напред само, за да установим, че сме достигнали до люпилнята на птеродактилите. По какъв начин се бяха адаптирали към специфичните условия? Как бяха преодолели ужаса си от огъня? Решението беше елементарно и функционално. Топлата пепел, в която ровеха плитки дупки и снасяха яйца играеше роля на инкубатор. Едновременно с това защитаваше потомството им. Желаещи лесно угощение на липсваха. За щастие вулкана ги държеше настрана. Явно с това родителският им инстинкт не се изчерпваше понеже виждахме, че новоизлюпените малки биват постоянно хранени от двамата възрастни. Ту един, ту друг прелиташе и натъпкваше в гърлата им насекоми и плодове.

Скорошния спомен за дружната им агресия не ме остави да се чудя какво трябва да се направи. Ятото се бе разположило на голяма равна повърхност между нас и целта. Реших, че ще е най-разумно тихо и незабелязано да ги заобиколим. Няколко стотин метра в повече, макар и извървени през сипеи, биха били за предпочитане пред ято дерящи и хапещи птеродактили. Поне така си мислех в онзи момент. Блаженни са невежите…

Тръгнахме да заобикаляме отдясно плъзгайки се надолу по сипея, защото другата страна беше блокирана от десет метров вертикален пасаж. Явно летящите твари бяха избрали особено добре мястото за гнездене. Докато мърморехме и опитвахме да се придвижим възможно най-тихо, неизбежното се случи. Сипея хукна под нас и неспособни да се задържим се свлякохме сред търкалящи се камъни и пушилка чак долу. Почти до брега на реката.

Ходех замаяно напред- назад, опитвайки да установя колко здрави кости са ми останали. Санчо събираше разпръсналото се съдържание на раницата. Почувствах, че нещо се оплита в краката ми. Вдигайки смешно колене запристъпвах из лепкавия капан. Не особено успешно. Плътна, сребриста паяжина полегнала по земята като килим, лепнеше спъвайки движенията ми. После видях основната нишка. Тази, която предава трептенията. „Нишка“ не бе правилното определение за нещо с дебелината на кутрето ми. Виждах я накъде отива и някак странно изчезва от поглед. Следващото се случи с невъобразима скорост. Аз, под влияние на НаноВирила на доктор Бохацек реагирах съвсем адекватно. Ако така може да се нарече четири метров скок от място.

Там където кордата на паяжината изчезваше се появи еднометров отвор. До скоро хитро замаскиран от умело направен капак. От вътре изскочи някакво безгръбначно, подобно на гъсеница. Изстреля се към мен, а голямата му плоска глава с яки челюсти за малко да ме докопа. Докато го прескачах успях да викна на Санчо да се пази. Той обаче продължи няколко крачки по инерция. За това време гадината изпуснала едната си жертва се преориентира, хвърляйки се върху втория дразнител. Сигурно го помисли за някакъв нов вид особено як бръмбар. Вкопчи се в робота. И го задърпа към дупката. Стори ми се, че фотоклетките на

5/5 (2)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!