Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

на пътя те някак ще го настъпят. Такива, които от десетте стомни ще посегнат към единствената празна. Върху тях задължително се посипва помията предизвикана от трети лица. Набедените и по презумпция виновните. Тия дето вярват, че думата „късмет „ е зла прокоба. Чип Голдънпийс определено се вместваше в тази група.

С много болка го установи още в най-ранно детство. Когато с по-големия си брат направеха някоя щуротия винаги го отнасяше Чип макар брата да бе инициатора. Странно, обикновено по-малкото дете е любимец на възрастните, но не и в техния случай. За съжаление физиката на недоносения изтърсак роден в най-опасния осми месец от бременността беше твърде нелицеприятна. И това предизвикваше дори у най-близките му хора някакво отдръпване. Всички с изключение на майка му. Дори бащата го пренебрегваше пред Марти неговия любимец. По-големия брат беше буйно хлапе, физически здрав и често го тормозеше само за забавление. Въпреки това две години по-малкия Чип го боготвореше.

Когато обаче за пръв път влезе в училище разбра колко жестоки могат да са децата. Постоянно измисляха поводи и начини да го дразнят и тормозят. Дадоха му десетки прякори. Единия му крак беше малко по къс от другия и бе освободен от повечето занятия по физическо възпитание. Беше непопулярен в училище макар да имаше успех по-висок от средния. Отначало чистото детско съзнание не разбираше какво става и защо се случва. Но с годините започна да натрупва злоба към целия заобикалящ го свят. Навлизаше в пубертета когато загуби майка си преждевременно заболяла от рак. Това бе повратната точка в живота му. Света е зъл и несправедлив! Единствения начин е да се пребориш с него. И никой метод не е забранен! Зад слабоватата физика се криеше една несломима воля калена от трудностите, която никой не бе успял да пречупи. Сега когато загуби единствения човек , който с обичта си го задържаше в светлата страна той прегърна другата крайност.

Все така учеше добре и проявяваше интерес към книгите. Какво ставаше в главата му беше абсолютна тайна. В един момент му попадна нещо много любопитно. Жените от някакъв остров давали всеки ден малки дози отрова на мъжете си, за да се връщат винаги при тях. Тогава получавали антидота. За противоотрова дори и не помисли, но реши да намали проблемите си с един като редовно започна да добавя в отворените бутилки вино на баща си по малко миша отрова.

След смъртта на майка му той бързо се пропи и всеки път изкарваше яда си върху Чип. Боя обаче правеше момчето само още по-упорито. Ето че един ден баща му се залежа на легло. Получил множество вътрешни кръвоизливи. Няколко дни опита да се лекува сам у дома докато накрая започна да повръща кръв. Тогава отиде на лекар, но вече беше късно. Установиха,че се е натровил неумишлено понеже гризачи разнесли пликчетата с отрова из къщата. За щастие двете деца не бяха засегнати. Дадоха ги в пансион. Бяха на 17 и 15 години. Брат му щеше да остане само година,а той имаше три до напускането му.

Тук намериха мястото си защото и другите бяха имали нелеки съдби. Каквото беше нужно го отвоюваха. Но нещата се промениха когато Мартин взе момичето, в което Чип тайно беше влюбен. Отношението към брата постепенно охладня. После той си тръгна от пансиона. Чип разбра, че получил една общинска боксониера и работел като багерист в строителна фирма. Това бяха последните новини за единствения останал му близък. После спря да се интересува. Не остана в пансиона до край. Избяга на втората година защото прецени, че само губи времето си.

Остана на улицата. Тамсе сблъска с местните гамени и бандите. Обаче в много години на тормоз бе научил всички подли хватки в боя.Знаеше къде и как да удари така, че да не позволи физическия му недостатък да стане причина за загубата. Навсякъде носеше нож и железен бокс и въпреки, че продължаваха да го пребиват враговете му също винаги ближеха рани. Един път го

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!