Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

от белия човек когато бях дете.

С тези думи той и надяна колана като примка на врата. Поиска въже от единия застанал до вратата. Върза ги в едно зад гърба и и за свитите крака. При всяко движение в опит да се освободи клуба на колана щеше да се затяга около врата и. Опита действието на капана потегляйки въжето и остана доволен от резултата. После тримата със смях се отдалечиха към бариерата на пътя.

Когато остана сама сестра Лучия огледа помещението до колкото успя без да мърда. Ако остане дълго в тази поза извита като лък ще се схване сериозно. В единия ъгъл на стаята имаше струпани десетина плетени коша. Купчина стари работни дрехи и няколко чифта направени от автомобилна гума сандали пред разпад,захвърлени до вратата срещу нея. По средата на помещението имаше изтъркалян варел и няколко пъна около него като масичка и столове. После забеляза, че не е сама в заслона. От това кръвта и се смръзна.

В същото време нейния партньор барон Хелмуд фон Браун беше в кабинета на психотерапевт. Излегнал се на кушетката се унасяше от ромона на тиха фонова, медитационна музика. Цялата обстановка детайлно създадена да предразположи и отпусне пациента. От интериора до лекуващия го лекар. Нежна дребничка блондинка с галещ глас. Попита го каква е според него причината за неразположението му. И той започна своя монолог.

„Истината била, че вече няма нищо истинско за правене. Някога света бил голям и криел множество тайни и предизвикателства. Имало велики мореплаватели, пътешественици, естествоизпитатели, астрономи. Говори за времената когато корабите били направени от дърво, а мъжете от желязо. За близо триста години от тогава не останало неизследвано кътче от Земята, непроучен вид, неоткрита звезда.“

Изграждайки легендата си без да иска навлизаше в тема, която реално го вълнува и постепенно се увлече. За това помагаше и Ана-Мари като се включваше спорадично, но съвсем на място с въпроси и кратки коментари.

„Едновременно с това отношенията между хората ставали все по-повърхностни и фалшиви. Не било чак толкова далеч времето когато Джек Лондон описвал в книгите си смели златотърсачи дръзнали да противопоставят силата на волята си против неукротената стихия.За предани жени и истински силни чувства между мъжа и жената. (Помисли си,че всеки път когато напуска Архангел се сблъсква с тези проблеми на отчуждаване). Изглежда времето на Джек било преломно. След това нещата с главоломна скорост се променили драстично. За няколко десетки години. Като, че ли тогава дошъл края на авантюристичната ера. Докато се стигнало до положението днес. Вярно има още няколко десетки планински върха, които не са покорени от човек, но те са буквално или невъзможни, или нужното оборудването ще е такова, че след изкачването им ще е срамно да кажеш, че си ги покорил. Със сигурност лесно можеш да станеш и откривател на някой непознат вид жаба ако пропаднеш из дъждовните гори, но тръпката някъде се е изгубила. Най-вече обаче го потиска липсата на истински човешки отношения. Всеки се е затворил в себе си показвайки на околните някакъв театър. Добре усвоена роля. Дебнещ и внимаващ да не бъде изненадан. Явно е вярно, че колкото повече имаме толкова по-малки стават сърцата ни. Ето това са нещата заради, които се чувствам истински зле.“

–Да.За огромно съжаление това е вярно.

Оказва се тъжен феномен с обратнопропорционална зависимост между фактическото притежание на вещи и морални ценности. Хубавото в тази ситуация е, че той вече прави първата крачка.Осъзнал е тази погрешност и започва да търси решение. Второто, което е много важно да се разбере е, че макар да сме индивиди и уникални личности много други хора са тръгнали по същия път на съждения. Това означава,че плодородната почва за друг модел на поведение или възраждане на някогашните ако щеш вече съществува. Нужно е само правилните хора с подобни разбирания и търсения

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!