Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

от изпепеляващите лъчи на слънцето, но солта щяла бързо да изпие последните капки влага от тялото му превръщайки го в мумия.

Усещайки хлад извиращ от дълбините на пещерата полусляп от пустинния вятър и безмилостното слънце, той се заспускал все по-дълбоко към лоното и. Може би просто искал да полегне и там долу да намери желания покой за изтерзаното си тяло. В началото на спускането голямо неудобство му причинявали скалите. Където неволно се докоснел до тях с разранената си кожа започвала пареща болка от солите в скалната порода.

Имал само една набързо стъкмена факла, работни панталони и полусъдрана риза на гърба си. Спускайки се все по-надолу в тясната пещера усещал свежо въздушно течение, което му дало за кратко лъжливото усещане, че е придобил отново сили. Така неусетно се отдалечил толкова от входа на пещерата, че когато факлата започнала да трепка и новата вълна на слабост заляла тялото му, разбрал, че идва сетния му час. От известно време структурата на скалите около него се променяла. Първо вече не се виждала слоестата сол, а се показал пласт като печена сива глина. Той също бил заменен с други скали. Не бил геолог, за да ги разпознае,а и не бил в състояние да мисли трезво. Когато пламъка на факлата му почти бил изгаснал той си дал сметка,че усеща нещо във въздуха и под краката си. Газел в някакъв лепкав пясък. А свежия въздух бил заменен с миризма тежка и неприятна. За негово щастие макар и слабо, движението на въздуха не позволило натрупването на взривна концентрация от газове. Оказало се, че пода под краката му е покрит с напоен с нефт пясък свлякъл се от стените.

Разкъсал остатъка от ризата си и отново съживил факлата. Продължил да изследва вече с твърда крачка, давайки си сметка че би могъл да се превърне в богат човек ако съдбата му се усмихне и той изиграе добре картите си. Богатството буквално се процеждало от стените и просмуквало в пода.

Трябва да кажем, че бил силен човек с непреклонен дух. Състоянието, в което го намерихме в началото било в следствие на седмица лутане из пустинята без вода и храна. Много повече от колкото би издържал обикновен човек. Но не и Ел Буро (магарето) както го наричали заради упоритостта му неговите приятели. И чудото продължило. Само след десетина метра в отклоняващ се тесен проход му се разкрила отделна пещера, явно дело на човешки ръце. Повдигната на половин метър над нивото на основната. Попаднал на нацистко гробище от времето когато се укривали след Втората Световна война. Пещерата била оборудвана за живеене. Дървени сковани от сандъци маси, шкафове, столове. Имало и шест легла. Инсталирана временна електрическа верига. Открил генератора и скоро с недоволно ръмжене той подал ток, а пещерата се осветила от истинска светлина. Редици със сандъци подредени по протежение на стените. Някои от тях били с хранителни консерви, други с оръжие, амуниции. Когато открил добре затворени варели с вода разбрал, че ще живее!

Пил докато го заболял корема. Викал, скачал, радвал се в присъствието на шест войнишки мумии. Предишните обитатели били мистериозно умрели насядали около масата и по леглата си. В някои от сандъците открил резултата от труда им. Стотици килограми полускъпоценни камъни в необработен вид. Содалит, хризокол, хлормеланит. Заравял ръцете си в минералите и се кискал. После паднал на колене и благодарил на Дева Мария стискайки медальона и на гърдите си…

Останалото е история. Ел Буро- магарето бързо се превърнал в Падроне Рохобандера. За няколко години построил Палата като особено се гордеел с параклиса издълбан директно в скалата и, за който казвал често, че там наистина му говори Дева Мария. Другото бил приказен оазис декориран с пищна зеленина. Триетажна снежно бяла хасиенда с няколко десетки гостни стаи и помещения за живеене на обслужващия персонал. Самата пещера също била уникална. Множество тунели спускащи се, преплитащи

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!