Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

съобщение постоя безмълвен около минута. После поиска чаша силно питие. Пресуши го на един дъх и отново изчете писмото. Бавно и съсредоточено, като внимаваше да не пропусне и буква от текста. Спомни си за подобен куриозен случай в научно изследователските среди. Откриването на пеницилина. Прищявка на съдбата, наречи го. Замърсена проба оставена на произвола. Няма нищо ново под слънцето. Всичко ново е добре забравеното старо.

В писмото си професор Селезньов му разказваше как за двата дни на отсъствието му са направили поредния невероятен пробив в изследването си! Един лаборант случайно установил „аномалията“. Бил от групата, занимаваща се с механизма на взаимодействие между Актор Гигас и бактериите. В една от пробите изследваната тъкан регенерирала! Малки мускулни влакна и зачатъци на нервна тъкан! Седмици след смъртта на организма! Отделено миниатюрно късче от тялото. Вече бяха установили изключителната продължителност на живота на Актор Гигас по някои отлагания в тъканите му. Започнала поредица от изследвания. Установили наличието на няколко вида неизвестни за науката бактерии! Умирали бързо когато опитвали да ги изолират от тъканите. Явно било, че има някакъв решаващ, за сега неустановен фактор, който им създава уникална среда за живеене. Изглежда понеже целият екип се бил съсредоточил върху безгръбначното са пропуснали да ги открият до сега. Освен това били джуджета сред бактериите. От порядъка на 0.02 мкм.И още нещо.

Сега, може би имали жокер към откриване на безсмъртието! Повторили многократно опита и тъканите винаги започвали да регенерират. Нужно е да убеди полковника да не унищожават това чудо на природата. Тепърва се откриват невероятни полета за изследване. Тук в лабораторията вече развивали най-различни теории, дори някои млади луди глави измислили фантастична версия. Всъщност самия Актор гигас бил нещо като аватар, биоробот на колонни бактерии, които постигали групов интелект живеейкив симбиоза…

Но като изключим тази екзалтация на въображението- останалото,за което бил писал е потвърдено с експерименти. Никой в лабораторията не спи и не се прибира в спалните си помещения. Оформили един ъгъл, в който Таня и Вера правели кафета и сандвичи и работата кипяла…

Лазаров препрочиташе отново и отново писмото и помрачняваше все повече и повече. Написа нещо в отговор поздравявайки Селезньов и останалите си колеги, изказвайки съжаление, че не е с тях. След като го изпрати изключи компютъра си, затвори го прилежно и стана да потърси полковника. Знаеше, че ще бъде тежък разговор, но се надяваше, трябваше- просто беше длъжен да го убеди!

Намери го при предните седалки току зад пилотската кабина. Мястото до него не беше заето. Туполев явно също като повечето в самолета използваше времето на затишие да почива. Беше отпуснал седалката назад и може би спеше. Лазаров спря, почуди се за секунда и тъкмо да се върне на мястото си полковника отвори очи и го погледна.

–Професоре. Да не Ви тревожи нещо? Или пътуването не Ви понася? Изглеждате зле.

Покани да го седне до него. Както и беше предполагал разговора се оказа тежък и предварително загубена кауза. Никакви аргументи не можеха да убедят полковника. Лазаров бе имал лошо предчувствие за изхода на полемиката и не се излъга. Феникс се смръщи все едно щеше да мъмри малко дете. При всичкото си уважение и сдържайки тона си Туполев обясни на професора,че молбата му е единственото нещо, което не може да бъде удовлетворено. При това бил сигурен, че с материала, с който вече разполагат и новият, който ще получат след мисията така или иначе ще достигнат до конкретното откритие. Може би малко по-бавно, но пък ще бъде в безрискова среда. Опасността е прекалено голяма, за да си позволят да я подценят. Очаквал малко повече разбиране от страна на толкова интелигентни и разумни хора като уважаемите професори.

Лазаров се предаде и

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!