Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

от вашите войници биха могли да прикрепят камерите към оборудването си? Филмът би бил със сигурност много полезен за науката. Устройствата са миниатюрни. С размер на кибритена кутийка и тежат не повече от сто грама. С еластични ремъци за фиксиране. И другото също разбира се…

Подаде на полковника кутията с пневматичния пистолет.

-Вътре са ампулите заряди с видоизменените спори. Моля, бъдете особено предпазлив!

Туполев пое внимателно кутията с биологичното оръжие, а за филма се съгласи. Записът щял да бъде полезен и за тях. Дори смята да носи лично едната камера. После отвори кутията, за да разгледа пистолета. Нищо особено. Тайната беше в амунициите.

Покрай тях мина нисък, набит сержант преметнал денк през рамо. Козирува стегнато на полковника. Той му кимна за свободно. Още двама души ги приближиха. Двамата бяха офицери. По-възрастния полковник, а младото му копие беше старши лейтенант. Григориеви старши и младши. Туполев знаеше за тяхното семейство. Отдадени на дълга. Бащата представи сина си на Феникс. Ще бъде един от взводните му командири. Завършил военната академия с отличие само преди две години. Месец след дипломирането си бил командирован в размирна Африканска република. Там участвал в миротворни мисии и за заслуги получил още една нашивка. Завърнал се преди две седмици понеже бил предложен от комисията като особено надежден кадър. „За фамилната чест. Нека се докаже още веднъж!“ Трудно сдържаше гордостта си. Прегърна сина си, тупайки го здраво по гърба и го остави в компанията на Лазаров и Туполев.

Размениха няколко думи. Младежа се чувстваше явно неудобно в компанията на жива легенда като полковника. Каза, че за него ще бъде чест да бъде под командването на Феникс. Извини се и се оттегли като ги остави да продължат разговора си.

В този момент обаче ги повикаха за предаване на багажа и последвало настаняване в самолета. Професора изкара пропуска си. Туполев бутна пред себе си куфар с твърди стени. Лазаров се тревожеше за оборудването. Особено за микроскопа. Увериха го, че всичко ще е наред.

Професора не беше много наблюдателен що се отнася до хората, но успя да преброи общо дванадесет души за полета. Той и още трима бяха цивилни.

Мястото му беше малко зад крилото отдясно до прозореца. До него седна солидно сложен младеж. Кимна му, постави слушалки на ушите си и затвори очи. Може би заспа,а можеше и просто да слуша музика. Няколко минути по-късно помолиха всички да си сложат коланите и след като самолета направи заход, тягата на турбините му го задвижи бързо по пистата. Отлепи се от земята с вирнат в небето нос. Набираше височина,а постройките отдолу се смаляваха. Панорамата на картината бързо се увеличаваше обхващайки близките улици с все по-смаляващите се по тях автомобили и сгради. Скоро града под тях изчезна заменен от карираната черга на ниви и оранжерии. След това дойде ред на платото с една синя ивица на река, която лъкатушеше от него. Миг след това всичко изчезна в облаци. Първо бяха пухкави кълба после и те пропаднаха под краката им докато остана само бяла еднородна мъгла някъде долу в ниското.

Звукът на двигателите се промени. Стюардесата съобщи няколко данни относно полета. Височина, скорост, очаквано време на пристигане. Лазаров още преглъщаше макар вече да беше изравнил налягането и отпушил ушите си. Не обичаше да лети, но често му се налагаше. Сега им казаха, че който желае вече може да ползва лаптоп или друго електронно устройство. За целта имаше конектор за захранване и достъп до мрежата на всяка седалка.

Професора изкара компютъра си и го включи.Още със стартирането му се чу познатия сигнал при получаване на имейл. Изчака докато зареди програмите си и отвори писмото. Беше от професор Селезньов. Лазаров четеше и не можеше да свали очи от екрана. Съдържанието даваше нова перспектива относно новооткритото паякообразно. След като прочете цялото

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!