Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

очите му се подбелиха. Втория с доста добри реакции вече се пресягаше да я хване. Извърна глава през лявото си рамо, което движение щеше да и струва скъпо защото по този начин си позволи да загуби напълно от полезрението си караулното от дясната и страна. Успя да ритне войника в слънчевия сплит изпружвайки крак назад. Човека се сви на две без да може да си поеме дъх. Точно в този момент и причерня от удара в тила. Трети войник беше излязъл от бараката с каучукова палка в ръцете. Всичко потъна в мрак.

 

31

 

Беше 11ти август 2038. Сряда 7.10 сутринта. Професор Лазаров беше подранил с повече от час от уговореното време, но причина за това бяха събитията от последните седмици ускорили оборотите му като да беше на стимуланти:

Изучаването на новият вид. Теориите, които с колегите си развиваха и в последствие потвърждаваха или отхвърляха. Ежедневните изненади и открития, които правеха. Последното, което би завършило образа на Актор Гигас би било изследване на жив индивид в естествената му среда. За съжаление си даваше сметка, че това няма да е възможно, но поне ще има шанса да изучи устройството на гнездото им.

Затова професора беше превъзбуден като първокурсник пред изпит. Буташе транспортна количка едва събираща багажа му, в който съвсем малко място бе отделил за дрехи и лични вещи. Всичко останало беше оборудване, което ще му помогне в изследването. Голям крио-контейнер със независимо захранване за съхранение на генетичен материал, мобилна лаборатория, електронен микроскоп… Е да- и оръжието за масово поразяване.

Защо винаги ставаше така? Спомни си Айнщайн и атомната бомба. Съпоставката никак не му хареса.Но доказателството лежеше спокойно в количката пред очите му. Рампата, на която трябваше да се яви беше чак в края на летището. Далеч след тези за регулярните полети. От нея потегляха правителствени и специално назначение полети. Последните триста метра усещането, че навлиза във военна зона буквално му се натрапваше. Пътниците и рекламните табла останаха някъде назад. Коридора се опразни и периодично подминаваните врати бяха до една заключени с катинари и вериги. А от двете страни имаше наредени ограничителни пана.

Напред, в дъното на коридора преди залата се виждаха няколко униформени. В единият от тях професора различи полковник Туполев. Обсъждаше нещо с двама свои колеги. Когато видя приближаващия се професор прекъсна разговора, за да го посрещне. Двамата се здрависаха.

–Допуснах грешка професоре. Трябваше да Ви кажа, че ще имате на разположение малка лаборатория.

Каза, след като хвърли поглед на транспортната му количка.

-Щях да Ви спестя поне част от неудобствата на всичкия този багаж.

–Всичко е наред. В интерес на истината предпочитам да ползвам моята. Малко ме е срам, но ще Ви призная нещо. Никак не се оправям с новите технологии. Всеки месец променят нещо. Било в интерфейса или софтуеъра. И все измислят нови думички… Аз помолих един мой студент да ми качи стара, но надеждна програма, с която съм свикнал. Двадесет години съм я ползвал и за изследванията си и преподавайки. Винаги ми е била достатъчна. Нея използвах когато открих лек за рак на кожата. И сега, някакъв новоизлюпен програмист на годините на внука ми се появява и ми казва, че не е достатъчно добра и трябва да ползвам нещо ново…

Професора направи недвусмислен жест на възмущение и негодувание.

– Явно това наричат младите днес Прогрес. А е било време когато дори е нямало компютри! Водели записките си в дневници… Само ако се върнем в тези години ще установим безброй открития , които са били направени тогава. Не че съм против технологиите. Не ме разбирайте погрешно. Но днешното не отива на добро. Ах, в този ред на мисли. Донесъл съм нещо, за което ще Ви помоля да ми съдействате ако е възможно. Имам приготвени пет камери. Разбирам, че няма да имам възможността да наблюдавам живи образци, но дали няколко

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!