Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

продължение на двадесет и четири часа. Болката е толкова силна, че е имало случаи възрастни мъже да искат да отрежат засегнатата си ръка само и само да я прекратят.

Можеше да изброява дълго. Всичко това се свежда до едно. Смелост, воля и умения, мъжът да открие в себе си, за да получи правото да създаде поколение. И тази увереност е отнета на днешния израждащ се все повече и повече човек. Слаби, безхарактерни, свикнали да получават веднага каквото пожелаят без да се потрудят за него.Мухльовци…

Рики Тики направи огнище с пещ. Издълба яма в земята, чието дъно и стени облепи с плоски камъни. Използва най-сухите дърва. Подреди ги така щото огъня почти не отделяше дим.Около огъня бяха подредени дърва да съхнат. За следващия път.

Когато всичко изгоря, зарови в жарта останалото от пекарито месо. Нацепен с нож и втрит в него див чесън заден бут, който беше увил в палмови листа.

Затрупа всичко с пръст да се задуши. Очертаваше се угощение. Беше ранния следобед на 28 юли 2038. Храниха се бавно, с удоволствие. После спокойствието беше нарушено от няколко маймуни ревачи, които създадоха страхотна бъркотия.

Бясното куче се пресегна за карабината и каза, че ще отиде да огледа. Изчезна сред гъстите листа. След петнадесетина минути тъкмо когато и Пиер беше решил да тръгне след него се чу кратко изсвирване. После се появи Уилям,а след него най-окаяното кално чудовище, което можеше да съществува. В първия момент тримата наскачаха на крака, но Кучето ги успокои. „Вижте какво намерих на триста метра от лагера. Ровеше в тинята и се опитваше да улови някой рак…“ Съществото пред тях се оказа човек. Изглеждаше като да се е въргалял последователно в кал и гнили растения,а после пак в първото… Тинята се свличаше бавно по него. Небръснатото му лице беше подпухнало и изкривено от множество ухапвания на комари. Цялата поза на тялото издаваше, че е на предела на силите си. Беше вперил очи в оглозганите остатъци от бута. Рики Тики го побутна към него. Извади и голяма консерва боб, комат хляб и му тикна лъжица в ръката. Чудовището знаеше как да я ползва. Само дето от бързане мляскаше, сумтеше и на няколко пъти се задави. Накрая когато омете всичко се отпусна доволно.

Уилям тръсна до огъня малка раница също цялата покрита с тиня. Това намерил на брега до него. Накараха чудовището да се измие във водата до лодката. Скоро изпод пластовете кал се показа и човека. Междувременно храната оказа върху него едва ли не магическо действие и той се възстановяваше пред очите им.Сега беше ред да задоволят любопитството си. Заговориха го на няколко езика всеки даващ своя принос и той им отговори на отличен френски. И разбира се- бил родния му.

От известно време Безие се беше умълчал и стоеше мрачен, като че опитвайки се да си спомни нещо.Уилям отвори раницата и възкликна изненадан. „Кой е тоя, дето в пущинака запазва от цялото си имущество портативен компютър и още някакви техно-джунджурии?!“Главите им се обърнаха към французина и в този момент Безие си спомни. Очите им се срещнаха, а Русо разбра, че няма смисъл да увърта.

Последвалия разговор никак не беше приятен. Сега четворката стоеше настръхнала и се чудеше какво да го прави. Ненавиждаха предатели, доносници и шпиони. Кучето искаше да му пусне един куршум в главата! „Гнида!“ Крещеше. Рики Тики го спря. „Стой! Не си прав Уилям…“ Той рядко го наричаше Уилям.„Помисли си, кой тук от нас може да претендира,че е чист и нищо не му тежи на съвестта?“ Гледаха го учудено.

„Когато видиш червата на другаря си, който е получил шрапнел в стомаха и влетиш побеснял в землянката на партизани, но на пътя ти се изпречи цивилен. Има ли той някакъв шанс различен от участта, която си приготвил за виновните? Когато минираш тялото на убит войник, за да вземеш още няколко от неговите, но вместо тях шест годишния му син отива и дърпа баща си, за да го събуди и изправи на крака? Какво друго име можем да си

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!