Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

Стъпалата свършват и са в сводеста зала. Вцентъра и- жертвен олтар.

От нищото се появяват загърнати в черно фигурни, които откъсват Беа от него и я оковават на олтара. Сграбчили са го и не може да помръдне. Влизат две нови фигури. Техните одежди също са черни, но изпъстрени с кървавочервени символи. Като египетски йероглифи. Когато свалят качулките си Русо вижда своите познати Ингрид и Хелга. Косите им са сплетени в изящни прически и обхванати в тиари от ковано злато. С по един голям рубин на челото. Робите им се свличат. Телата намазани с ароматни масла са като изваяни от слонова кост. Усеща желание в слабините си. Едва сега забелязва отново Беа, която плаче и го умолява да я спаси. Той е под хипнозата на двете жени.

Чува се глух тътен на барабани. Монотонен, хипнотичен. Те започват да извиват телата си около него като змии. Изкусителни като сукубуси. Танцуват танца на отдаването и сътворението. Тези, които го държаха неусетно са се оттеглили на границата на мрака. Вече няма нужда от тях. Стоят в кръг и наблюдават припявайки мантра. Той е във властта на двете жени. Сливат се с дивашка плътска страст. Телата лъщят от пот. Сърцето блъска силно заедно с движенията на тялото. Още! И още! И още!… В един момент барабаните стихват. Обладаните женски демони са задоволени. Подкрепят го и го отвеждат до олтара. Беа отдавна вече няма сълзи. Само ивици по изцапаните бузи там където са текли. Хлипа. Поставят в ръката му ръчноизработена с множество орнаменти и символи кама.Трябва да извади сърцето. Очите на двата демона сега са черни пропасти. Отново усеща студа. Замахва с камата и докато тя се спуска към гърдите на жертвата той вижда нещо в мрака…вижда!!!…“

Русо скочи от хамака, в който беше полегнал. Облян в пот стресна съседите си. Трябваха му няколко минути да дойде на себе си. Какъв сън! Потърси в багажа си и извади бутилка. Виж ти- как я е сложил по навик. Вярно, че беше решил, но след това много неща се случиха. Ще отложим въздържанието за времето когато всичко приключи. А сега само едно малко- за отпускане на нервите.

Глупав сън. Остана му чоглаво усещане както на някой с когото не са постъпили почтено и е изигран. Беа беше голямата му младежка любов. Как се сети за нея и в каква връзка? Наистина някога бяха прекарвали не малко часове във вътрешната градина при старата юка. А катедралата беше невероятен къс от историята:

Първата постройка на мястото издигнали през пети век. Бил някакъв древен латински храм църква. До към десети век. Следващите столетия един след друг изграждат папските палати. Стария и новия. 40 метровата защитна кула. Формират общо тяло с църквата. Пристрояват я и разширяват в готически стил катедралата вече известна като „Нашата Дама от Витлеем“. Така тамплиерите се обръщали към Дева Мария.

Но двамата с Беа ходеха там със съвсем различни от научноизследователските подбуди. Двама младежи намерили място за усамотение където да се натискат. Ама че работа…

Отпи още една глътка. Ако реши да направи дисекция на съня всичко ще си дойде на мястото. Ето сега: Историята с шведките малко го е превъзбудила. Скорошните убийства. Катакомбите на Париж. Служебната задача все още пълна с неизвестни. Ето храна за приключенския мотив. Барабанният ритъм сигурно е породен от шума на корабния двигател. Студа и него може да си обясни. От горещината се беше изпотил. Възможно е да те втресе ако в такъв момент тялото се охлади изсъхвайки от дори слаб полъх на вятъра. „Най-добре забрави.“

Само дето никак не успяваше да си спомни какво видя в мрака на залата,което го събуди. Накрая съня избледня. Останаха само черните ями вместо очи на близначките. „Забрави…“

След няколко дни оставиха сестрите на брега в малко рибарско селище. На следващия ден акостираха в Манаос. Тук Русо използва умението си да става невидим. Бързо разузна плановете на групата. Те не се и опитваха да се крият. Късния следобед

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!