Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

Всъщност и капитана беше на това мнение, но за съжаление преди време загуби облог и се наложи да изпълни своята част от него. Така белоснежната „Мирабел „се превърна в „Пияната Мери „.

Русо, бежовосив се свря на сянка между едни брезенти и така слял се с обстановката спокойно следеше групата. Тогава погледа му попадна на оформила се компания и зяпна от изненада. Неговите две момичета- Ингрид и Хелга бяха тук на борда! Но как беше възможно? После си спомни част от разговора им когато споменаха,че ще се присъединяват към техни приятели в Бразилия. Понече да отиде при тях, но си даде сметка, че това не може да стане без да се разкрие. Още повече, че индиеца беше полепнал по неговите момичета и не ги оставяше на мира!… Направо излизаше от кожата си! Намерил отнякъде глупав корков шлем Рики Тики бърбореше и им се натискаше безсрамно на неговите години и положение!

Русо почувства ревност. Но не можеше да не признае, че и момичетата не се дърпат твърде. А той беше почнал да си въобразява разни работи. Опита да отклони вниманието си като се съсредоточи в останалите от групата. Нищо особено. Безие беше взел най-мъдрото решение. Полуизлегнат в един шезлонг се наслаждаваше на чаша питие с пура. Русо преглътна. За разлика от сапьора, англичанина се наливаше с долнопробна бира. А онзи Пиер все се въртеше насам натам. Ту отиваше при капитана, ту на единия или другия борд или проверяваше нещо в багажа им.На къде ли са се запътили тия четиримата?

Русо извади от раницата си портативен компютър и изпрати кратък доклад на случилото се до момента заедно с последните снимки и Джи Пи Ес координати. След като и това беше направено реши да дремне. Неусетно заспа и засънува:

„Вижда себе си, но е двадесет годишен хлапак. Като с машината на времето се е пренесъл някъде далеч назад. Ха! Това е катедралата в Нарбон! Позна я! И как няма. Двамата са с Бея също както преди много години.Вървят в тесния пасаж между стария и новия дворец. Той е застлан с павета. Заедно с каменните двайсет метрови стени надвиснали от двете страни над тях, паважа създава усещането за изсмукващ студ въпреки тукашния климат.Изкачват стълбите и влизат в коридора. Ето, че са във вътрешния двор. Той я държи през кръста и я обръща към себе си. Иска да я целуне. Тогава вижда през рамото и как старата стогодишна юка се покрива със скреж. Буквално за секунди. Все едно полярен вятър я е застигнал. Русо знае,че това е невъзможно. Във вътрешната градина не проникват никакви течения,а и тук е Нарбон, южна Франция. Всъщност сега си спомня нещо от историята… 1921 циклон предизвиква обледеняване на града,което се помни десетилетия.

Следващото му усещане, е че започва да притъмнява. Поглежда нагоре. Небето буквално е изчезнало закрито от кошмарен черен облак. Вижда как студа пълзи и по водоливниците превръщайки ги в блестящи ледено сини гротески. Вече са забравили за милувките. Чувства с тялото си как Беа трепери.Дали от студ или страх,а може би и двете. И неговите зъби тракат. Хваща я за ръката и я дръпва. Побягват. Обратно в коридора. Където в нишите са положени каменните саркофази. Въпреки разстоянието от само няколко метра плисналия леден дъжд ги е намокрил. Сега усеща кишавите капки да се разтапят и плъзгат по кожата му. На гърба си има само тениска, а Беа е още по-зле. С рокличка с голи рамене и сандали на бос крак. Тресе я.

Първи, втори, трети саркофаг. Над него на стената има барелеф. Превръща се встрашно лице и започва да се криви шепнейки нещо. Капака на саркофага започва да се плъзга и тежко пада на пода трошейки се. Надничат боязливо. Вместо мощи вътре виждат каменни стълби пропадащи в дълбината на мрака. Сега вече чувството е заменено с любопитство и забравили всяка задръжка тръгват да изследват тайния проход. Вътре поне не е студено. Няма и влага. Напротив. Въздуха е пропит с миризмата на хилядолетен прах. В каменните стени има втъкнати горящи факли.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!