Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

опашки два пъти по-големи от телата им. Една от тях обаче нямаше късмет. С учудваща прецизност голямата птица правеше виражи лавирайки между клоните на дърветата. Всичко свърши за секунди. Огромни 12 сантиметрови нокти сграбчиха телцето на маймунката пронизвайки го,убивайки я моментално. Орелът размаха крилата си и се издигна,за да изяде плячката някъде на спокойствие,а и да не плаши повече останалите. Казват,че ноктите на харпията били големи колкото тези на мечката гризли… Какви оръжия дала само природата на някои от своите фаворити.

Така изпъстрено с епизоди от заобикалящия ги живот съпътстван от смъртта, пътуването продължаваше. В крайна сметка Безие се справи прилично с риболова и това разнообрази менюто им, а и съхрани част от трайните продукти, които носеха със себе си. Спряха само веднъж по настояване на Рики Тики. Имал някои физиологични нужди,а Нимфа не предлагаше достатъчно удобства. Когато се върна носеше със себе си голямо откъртено парче от термитник. Щяха да го използват,за да прогонят комарите през нощта. Киселия дим при тлеенето му вършеше отлична работа. Така освен ползата за гората от кратката му разходка спечели и екипажа на Нимфа.

Няколко дни минаха и групата смени стратегията си. Сега Нимфа спираше периодично,а Бясното куче и Пиер правеха разузнавателни обходи по брега. Търсеха следи от стария му лагер, а също и признаци за присъствието на други хора. Такива, за които трябваше да останат невидими. Така създадения модел забавяше доста придвижването, но беше най-сигурния начин.Поради естеството на терена и ограничения им състав да има постоянно съгледвач на брега беше мисия невъзможна.

Двигателя на Нимфа работеше на ниски обороти и често го спираха вслушвайки се в звуците на гората. Накрая намериха това, което търсеха. Пиер откри потопената си лодка заедно с драгата. Точно както я беше оставил. Имаха отправна точка. Бясното куче излезе от прикритието на гората. Махна на Пиер да се присъедини към него. Когато той отиде на място Кучето му показа нещо. И то беше стоянка за дебнене на дивеч направена на десет метра височина с отличен изглед към стария му лагер. Скрита сред прорасли бромелии, орхидеи и лишеи. Състоянието и показваше, че явно доста отдавна не е използвана. Сигурно някой беше открил все пак следите му и е чакал в засада дълги дни собственика на лагера да се върне. От тук нататък следваше да обострят вниманието си на предела на възможностите си.

Този, който е водил взвод в джунглата знае усещането. Ушите ти направо започват да пукат от усилието да се долови и отдели издайническия шум. Сред невъзможната какафония от други звуци. Понякога това е само изпукване на клонче. Понякога притихването на обичайните или цопване във водата на стресната жаба. Или нещо друго,което не може да се обясни с думи, а е пробуден инстинкт. Очите търсят в дълбочина,но също и пред теб. И не само за вражески войници и капани. Играта на светлини и сенки изтощава. А тук всяка твар е развила в продължение на безброй години мимикрията до съвършенство. От отровните насекоми и растения, до змиите. Някои, са така добри да предупреждават за отровните си способности с умишлено ярка украса. Обикновено те са развили смъртоносните си умения за защита. Но други… ловците…И няма място за грешки. Невидимото движение, което автоматично трябва да причислиш или към безобидно или опасност изтощава. Няколко души се сменят на половин час защото напрежението е свръхчовешко. Защото врага срещу теб прави същото. Няма място за грешки…

 

25

 

Направи всичко необходимо, за да не подплаши птичетата. Русо беше получил солидни правомощия за тази си задача и не пропусна да ги използва. В първата част от следенето изключи физическия контакт. Свърза се с колегите си в Полша и поиска съдействие. Той ще отседне някъде в близост,а ще следи групата дистанционно. Отпуснаха му шест апарата.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!