Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

прасета получили името си заради множеството ямки, които оставяха зад себе си. В търсенето си на ядливи корени или ларви на насекоми. Местните ги нарекли „животно правещо дупки в земята“.

В момента индиеца приготвяше големи късове сочно месо с подправки и ориз. А звуците, които заливаха групата отвсякъде бяха изумителни. Грухтене, дълбок рев, силно щракане,жужене, крякане. Звън на камбана. Пеещи трели. Забавното беше,че почти целият нощен концерт се изпълнява от най-различни жаби. От време на време чуваха приплясването на риба поела въздух и гмурнала се бързо под коренищата на мангрово дърво.

С падането на мрака, истинския мрак (защото човека от града не го познава.-Тук няма автомобили,улично осветление, рекламни надписи) остава звездното небе, което те кара да задържиш дъха си и светлинното шоу организирано от най-малките обитатели на дъждовната гора. Бактериите. Някои от тях светят, струпани наедно. Сигурно те са причина за поне част от митовете свързани с духовете на гората. С призрачната си необяснима светлина. Без видима следа дори за най-зоркото око търсещо причината през деня. Беден е, който никога не се е докоснал поне до частица от тази красота.

Петромаксовите лампи на борда на Нимфа събраха всички пеперуди от околността. За съжаление с тях и неизменните пълчища от комари. А те определено знаеха как да развалят момента. Същинска напаст. От време на време в мрака около брега проблясваха чифт очи отразявайки светлината на лампите. И после бързо изчезваха. Бяха видели няколко млади каймана още преди здрач,но знаеха, че във водите плуват и истински чудовища.

Групата приключенци се навечеря и малко по-късно светлините на Нимфа угаснаха една след друга. Сутринта ги посрещна с крясъците на маймуни и приятната миризма на кафе. Рики Тики беше станал пръв. Неусетно наедрялото през годините тяло, му създаваше множество проблеми. Материята предаваше духа. Или пък имаше нужда точно от едно разтърсване, за да се вземе в ръце. Времето ще покаже. Та станал далеч преди слънцето да се покаже, беше сложил кафето. Сега правеше пържени хлебчета за закуска. Останалите се размърдаха скоро. Въпреки противомоскитните мрежии защитните спрейове бяха станали жертва на малката напаст. Дали да не оставят и тлеещи листа в тенекии за презнощта? Все още бяха далеч и нямаха нужда да прикриват присъствието си така, че щеше да е разумно.

Малко след закуската потеглиха отново на борда на своята Нимфа. Привидното бездействие на групата беше изпълнено с наблюдение на случващото се около тях. Веднъж забелязаха няколко местни индианци стаили се сред растителността на брега да ги следват известно време. Изрисувани с охра и бяла глина се сливаха перфектно при играта на светлини и сенки между листата. Оставиха ги далеч зад себе си. Безие се развличаше с риболов. Беше истинско чудо да наблюдаваш как умело вади и откача рибата с една ръка и едно чуканче. Рики Тики дремеше изтощен от нощното бдение. Кучето беше разглобил едната карабина и я почистваше и смазваше. Пиер беше на руля сверявайки периодично данните от картата си с компаса.

По обяд станаха свидетели на поредното зрелище. Напред сред клоните на високо дърво беше израсла, мощна бромелия. Отлично убежище за насекоми бе се превърнала в колония за стотици от тях. Малки сиви маймунки с рижи гърбове,бели маски на лицата и черни мустачки се гощаваха с буболечките, които пъргавите им пръстчета успяваха да докопат. Никой не беше забелязал птицата до момента, в който се отдели от клона, от който стопанисваше територията си и се спусна към тях. Харпия- вид орел специализиран в лова на маймуни. Черни разперени криле с размах почти два метра. Корема и гърдите кремавобели, изпъстрени с черни като мастилени капчици перца. Планира към маймунската групичка, които също не пропуснаха да го забележат. Разскачаха се напосокис крясъци, развявайки дълги пухкави

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!