Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

секса беше непознато на вида. До момента, в който влезе в близък контакт с хората. Маймуните имаха техен начин да го правят и мозъкът им ги награждаваше с естествен наркотик- ендорфини.В кулминацията на половия акт произвеждаше порция от тях довеждайки маймуните до екстаз. Кралицата беше изпитала усещането прехвърлено през нервната система на една женска в своя мозък. Опитът беше уникален и нямаше аналог с никакъв друг. От тогава често използваше възможността да се наслади на чуждите усещания. Обаче телата на заловените женски бързо се изхабяваха или повреждаха. Затова си отгледа специална каста мъжки и променени женски. Единственото им занимание бяха многочасовите сношения. Когато искаше удоволствие,просто пресягаше съзнанието си към някой от тях или група и се гмурваше в преживяването. И Тя както висшите бозайници се пристрасти към секса за удоволствие.- Полегна в централното помещение с присвити под себе си крайници.

Просторна, хоризонтално разпростряла се пещера с нисък свод и укрепващи колони излизащи от пода и забиващи се в тавана. Озарена в бледа зеленикава светлина. В средата и огромен паяк два метра дълъг с едра масивна главогръд и тънко удължено тяло протегна мисълта си към съществата в съседното помещение. А там бяха една дузина. Някои по вяло, други активно се занимаваха с изкуството на любовта. Когато мисълта и ги жегна, те се активираха групово. Скоро стенещата скулптора от тела се превърна в нещо нямащо описание и в Кама Сутра. Дори оргиите на Калигула и Месалина изглеждаха невинни занимания в сравнение с техните…

 

23

 

Както повечето деца и Дима успя бързо да се приобщи към новата обстановка. Записаха го последна година в близкото училище и чакаше със смесица от нетърпение и тревожен трепет деня на първия учебен ден. Разбира се често тъгуваше за баща си, но в това отношение децата са много силни. Възрастната жена също намираше начини да му помага в такива моменти. Винаги успяваше да измести вниманието му към позитивни мисли, разказвайки му различни истории. Те бяха толкова истински, че оживяваха във въображението на момчето.

Имаше много неща, които Дима обича да прави, но две му станаха любими. Разходките, привидно безцелни по улиците на Варна. Предпочиташе старите квартали. Там запазени къщи като музеи и архаична настилка от павета го връщаше в някакъв странен свят, за който и баща му му беше разказвал.

Една сутрин Дима излезе много рано, още преди слънцето да е изгряло. След топлото легло студа навън щипеше, но това беше освежаващо и бързо го разсъни. И неусетно попадна на омагьосано място! Една от тези стари къщи приютила малък вътрешен двор. А в средата на двора дърво! Дима не знаеше какво е дървото,но то беше със сигурност на повече от сто години! Да видиш нещо живо, което е било тук далеч преди теб и ще остане също така е преживяване. Възлестите му клони се протягаха и надвесваха над целия двор. Кората груба, дълбоко набраздена го пазеше от студ и нараняване. Но това, което направи магията беше птичият хор, който накара Дима да се закове на място. Десетки, стотици миниатюрни птичета накацали в клоните му запяха. Все едно се предизвикваха чия песен е по-красива! Гледаше ги изумен. Огромното дърво, което ги беше приютило оживя. В следващият момент разбра. Малките птички пееха, за да се стоплят. Телца не по-големи от орехче напрягаха мускули и гърдички, за да произведат малко топлина чакайки първите слънчеви лъчи да ги погалят. И подаряваха на всички чудни трели. Като благодарност за това, че идва още един ден. Под дървото имаше поилка и малка беседка с навес, където някой беше насипал трохи и семенца…

Освен старите улици на Варна Дима обикна и Морската градина.Всеки път на влизане в нея виждаше паметника на кмета, за който бе чел в брошурите. А после се наслаждаваше на спокойствието,тишината и ароматите от цветните алеи във въздуха. Разбира се

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!