Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

Ето сестрите се появиха. Все едно внесоха в залата и слънцето със себе си. Това накратко се нарича Радост от Живота. И се случва обикновено когато човек е млад и гребе с пълни шепи от него.

Русо им даде розите,а те му бяха приготвили малък подарък от благодарност за вчерашната му намеса. Елегантен, ръчен часовник. Функционален-без излишни детайли. Марката не му беше позната. Строги златни, гравирани инициали П.М. В ръката си усети солидна за размерите му тежест и топлина от матовия черен часовник. Когато Ингрид му закопча каишката, почувства как стана едно с него.

Поръчаха си блюда, напитки. Разговора се лееше. Уискито помагаше. Запозна момичетата с идеята си и те се съгласиха. Междувременно трябвало да са наистина експедитивни, защото техни приятели започнали околосветско пътешествие щели да ги чакат да се присъединят към тях в Бразилия идната седмица. Получили поканата предната вечер.

Тогава започна да бипка служебния му органайзер. Посегна да го изключи, но момичетата не му позволиха. Трябвало да го прегледа. Щели да се радват ако могат да го видят в действие. И взрив от смях и хитри, закачливи погледи! Русо обаче имаше усещането, че това съобщение ще му обърка плановете за деня. Въпреки това даде знак на съгласие и отвори съобщението. Не беше обичайното петсрично съкращение нахвърлящо набързо информация, а три страници текст. Придружен с няколко актуални снимки.

Още докато прочете работното заглавие „Изгубените деца“ го присви под лъжичката. В тази програма го бяха вкарали на млади години когато не си даваше сметка… Тогава сглупи да участва.Младежка наивност. Вярваше, че прави правилния избор. По-късно, когато се оттегли се надяваше всичко да е приключило. През тези години го потискаше, дори си позволи да го забрави, но още с напомнянето на името, всички детайли изскочиха предателски отново в паметта му.Някак винаги беше знаел с онова трето чувство, че това няма край и веднъж оказал се част от него не можеш да се откажеш никога вече.

По презумпция се подразбира, че нашето общество далеч не е перфектно и страда от някои типично човешки „болести“. За това сме само хора! Иначе бихме били Богове!-безгрешни. Ролята на полицията беше да поддържа сложния, фин баланс между добро и зло, правилно и грешно, законно и беззаконие, хаос и ред. Да се научиш да виждаш надграденото,а неда реагираш спонтанно. Но тъй като сме само хора и обществото ни е несъвършено, имаме нужда от още една структура, която разполага с изключителен ресурс, но изтървана от контрол може да бъде разрушителна! Армията! Мирното общество се е научило да взаимодейства между различните класови слоеве и елементи като фин механизъм с възвратно-постъпателни движения,в които ту едната страна отстъпва, ту другата. Всички части се напасват помежду си. Всички с изключение на една! Ако полицейските структури можеха да се сравнят с часовникар или майстор настройващ пиано, армията беше ковач. Армията държеше вързани на дебел синджир инструментите на дейността си.Понякога обаче се случваше да изтърве някое от произведенията си.И те виждайки малко късче от същността, се отвръщаха от майка си отвратени. За съжаление обаче тези индивиди бяха вече заразени. С неизлечима болест. Или наркозависими. Наречи ги както искаш. Опасни маниаци!

Когато влезе в проекта Русо гледа много документални филми. Изчете много книги на психолози работили с подобни индивиди. Много е важно да се разбере същността на проблема. По принцип човешкото съзнание е дресирано да не толерира насилието над себеподобни. От много поколения насам. Русо познаваше хора припадащи при вида на кръв. Още повече, че това са част от уроците,които Обществото повтаря ден след ден от момента на раждането ни.  По милиони начини. Накрая внушението се кодира в костите, клетките ни. Има изключения разбира се. Пропуски в Системата. И заради тях съществува работата на

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!