Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

идва? Щял да се подготви поне малко. Сега ще ядеш каквото има.“„По-важното е, че е от сърце,а и домашното е най-вкусно. Не го мисли толкова.“

След като се нахраниха говориха за миналото отпивайки по чаша коняк. Дойде момента Пиер да изплюе камъчето. Та той попита Ковалски сеща ли се дето са се сблъскали с толкова много невероятни, почти невъзможни неща във военната си кариера? За онзи случай когато по река Конго взвода им навлезе в джунглата.Онзи новобранец на пост започна да стреля и се разкрещя,че ги напада птеродактил? Да посмяха се доста. Сигурно бил някакъв гигантски прилеп… Ами в Джибути-духовете на пустинята? Да да! Спомня си! Усмивка… „Ковалски знаеш,че не съм зевзек. Този път попаднах на нещо истинско. Трябва да ти покажа.“

Отиде до колата си и се върна с някакъв продълговат пакет. Постави го на масата и го отвори. Вътре беше крайника, който измъкна от кратера в тайгата. Ковалски го разглежда дълго и накрая изтърси.

– Добре Ел Аш, показваш ми парче от най-големия рак,който съм виждал някога в живота си. Останалото явно сам си изплюскал… И какво?

-Това не е рак човече!

И започна дълъг монолог. Понякога спираше, отиде веднъж до колата и донесе чантата с картите и другите работи от Амазонка. Вадеше доказателствата си и говореше. Това отне повече от час. Накрая разказа беше приключен. Млъкна и загледа Ковалски в очакване. Ковалски остави чашата си настрана.

„Вижда се, доказателствата били неубедителни. Могат да се тълкуват по доста по-разумни начини и от това да излязат по-правдоподобни версии. Обаче…“

Тук той спря и погледна дали Пиер няма да се изхили в последния момент. Лицето му си оставаше твърдо и сериозно като скала.

„Обаче с онова чувство, знаеш за какво говоря.Усещам, че си вярваш. И да знаеш, ако става въпрос за някой друг ще го изпратя на лекар… Синът ми Ел Аш-е да някои направихме семейства. Макар,че с дъртата вещица от близо месец не си говорим.Та той понякога работи като нещатен сътрудник на полицията… Не ме гледай така! Само с експертно мнение. Ценят го. Успях да му дам добро образование. А по акъл се е метнал на баща си,че го и мина!“

С нескрита гордост каза. „Ако, когато се чухме първия път знаех защо търсиш Ким Чи, можеше и да ти помогна. Много го бива в решаването на ребуси. Ако ме разбираш.“

И намигна. „Нека видим какво казва писъмцето ти. Пък после ще вземем решение.“

„Може ли да се доверим?“„Обиждаш ме! Това е моята кръв и плът! Пък и за сега не е нужно да знае пълната ти версия…“

След телефонен разговор се разбраха Пьотр да дойде до баща си. Не след дълго беше там и му разказаха част от легендата, която бяха навързали. Така и вълкът беше сит и агнето остана цяло. Огледа криптограмата. Охо! 128 цифров код… Поиска и взе останалите карти и записки от чантичката. Това щяло да отнеме време и не е сигурно. Може да не открие ключовата информация. Или тя да не е тук! Петък след работа се захваща. За него също е интересно. По-скоро предизвикателство!

И така на Пиер и Ковалски не им оставаше друго освен да чакат. Междувременно по настояване на Пиер се свързаха със набора. Колкото души успяха да издирят. Никак не бяха много. В крайна сметка за среща се отзоваха трима души.

Един индиец. Бяха го кръстили Рики Тики. От една книжка на Ръдиард Киплинг . В боя се хвърляше като мангуста върху кобра. А в живота беше голям шегаджия. Истинското му име никой не успяваше да произнесе. След Легиона се качил да работи на плаващи хотели като корабен готвач. Та той от известно време бил хвърлил котва в Марсилия при братовчед си и му помагал в малкия ресторант, който въртял там.

Другият,също от Франция беше Богът на експлозиите. Ерик Безие, но всички го наричаха Гръм . Беше си избрал името на родния град.Този човек се хвалеше, че може да направи такъв кумулативен заряд, че да гравира лика на английската кралица върху монета от едно пени. Това само малко надхвърляше реалните му

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!