Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

Твоето Полесово не е далеч никак дори.Сега ще ти покажа пътя.

Излезе от блатото.В този момент в другия край на полянката храстите се раздвижиха и един северен елен,а веднага след него и мъж на средна възраст се показаха от сумрака на гората.

-Стой, Белуш!Стой!

Новият непознат беше целият облечен в дрехи от еленова кожа с дълго въже в ръцете си.Дима гледаше ококорен.Да срещне не един,а двама непознати в Дивото и то не за цяла година,а само за ден!

Човека догони елена и му нахлузи клуба на въжето.Животното потръпна и спря послушно.После се наведе и заскуба блатливата трева.

-Ти май искаш да те направя на елек и ботуши!!!Без дъх останах!

Новия странник се огледа и забеляза неговия дядо,а след миг и момчето.

-Ха!Добра среща Знахар!Какво правиш чак тук? И…- да не си си взел чирак?…

-Здравей Арлаш!Не драги-твърде дълго и сложно за обяснение на нещо просто.Този младеж се казва Димитрий и е от…ааа…Полесово.(каза той с въпросителен тон поглеждайки Дима). Аз знаеш съм скитник човек и дълго не се задържам на едно място.Ти виждам си тръгнал по-рано на юг?

Арлаш извади от някъде мех с вода и го подаде на стареца.Той го пое,отпи и затвори очите си за дълга изпълнена с мълчание минута.

-Оооо-да!Жив и здрав Арлаш.Как я караш от как се видяхме за последно?

И му върна меха,а той го подаде на Дима.Дима реши да направи като възрастните въпреки,че не беше жаден защото беше чувал,че не е учтиво да отказваш.Затова пое меха надигна го и отпи голяма глътка… В следващия момент му изскочиха искри от очите.Давеше се и не можеше да си поеме дъх!Направо го гореше от вътре!Опита да задържи сълзите си рукнали заради течната жарава,която се спускаше към стомаха му!…

Двамата му нови познати го гледаха с интерес,а после започнаха да се смеят!Стареца го тупаше по гърба,а Арлаш му подаваше в устата хапка сланина обилно поръсена със сол.Странно, но тя като че ли уби малко силата на отровата която погълна.

„Оооо!Никога повече.Да вървят по дявола и обичаите и уважението!…“

-Ха-ха-ха.Младежо,вече си истински мъж!-Арлаш го държеше за рамото и тупаше по гърба.-С това разпалвам огъня когато е истински студено!

-И така Знахар, какво те води тук толкова на юг?Той гледаше с искрено любопитство стареца.

-Мои дела Арлаш.(Намигна му закачливо). Как е бабата?Доволна ли е от „Брадата на дядо“?

-Ха ха ха!Знахар!Да!Всичко, което ми каза беше истина!И онази моя тежка кашлица изчезна за три дни, и жената беше доволна!!!Ха ха ха!Твоите билки са дар от Бога!

Дима разбираше,че двамата се познават,че им е приятно да се срещнат отново и някак чувстваше топлината от всичко това въпреки мочурището и хлада на сянката от гората.Или може би чувстваше топлината заради алкохола?Поведението им се стори странно на момчето защото хората просто, не се държаха така.-Те се усмихваха един на друг и бяха много учтиви.Усмихваха се,но всъщност всеки затворен в себе си и недопускащ другия до себе си.

Дима не познаваше подобен род отношения.Тия двамата искрено се радваха на случайната си среща.Това беше доста объркващо.До ушите му достигаха късчета от разговора на възрастните. „Зимата щяла да бъде нечувано тежка и затова той,Арлаш и неговата „баба“ заедно със стадото,тръгнали на юг доста по-рано от обичайното.Но ето на,Белуш се изплашил от нещо и хукнал през глава,а Арлаш го следвал три часа напред назад докато го настигне…Сега закъснявали,но знаеш баба ще се радва ако ни погостуваш.-Не,благодаря.Това ще остане за друг път „… Огънят догаряше, чаят и питките бяха изпити и изядени.Дима беше като в полусън…

-Хайде момко!Изглежда ще трябва да те нося…

Разделиха се с Арлаш с крепко ръкостискане,а стареца му бутна в ръцете и някакви корени.Каза- „Имам още от билката.Сполай ти „.Подкрепяше Дима и вървяха. Ето- отпред просветна и първите дворове на селото вече се виждаха…Тогава стареца каза на Дима, че трябва да се стегне и да се прибира у дома.Плесна го по

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!