Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

с Таня.Да речем от училищна екскурзия.Тогава всичко ще се нареди по най-добрия начин! Почти виждаше Парка с розите и стогодишни дървета,за който му разказваха приятели.Нежната усмивка на Таня.Сините и очи.Луничките. Представи си как там я хваща за ръката и и разкрива чувствата си.Тя разбира се му откликва по същия начин и го целува.  Не, той я целува…

Дима вече виждаше теметата на двата каменни близнака.В дясно под сянката на Власатия. Още малко и ще бъде на мястото на срещата. Какво ли може всъщност да поиска стареца от него? Ако там някъде в гората има скрита сред дърветата къщурка и стария му самовар се е пробил… Или трябва да се почисти комина.Да се пренаредят керемидите на покрива…

„Ха-ето го и него.Все пак изпреварил го е.И какво прави при потока?Изглежда,че събира нещо.Гъби?И какъв само старец.Видя ли го как подскачаше по чимовете в блатото?“ Фигурката в далечината се беше привела и събираше нещо по земята. В следващият момент се изправи рязко като ударена с камшик,вцепени се за кратък миг и после падна изпъната на земята. Дима нямаше време да реагира. Докато осъзнае какво се случи пред очите му и се опита да побегне към стареца,за да му помогне някак,огромна сила го хласна в гърба и запрати в безсъзнание на земята. Ударната вълна дошла от километър разстояние приведе дърветата и прекърши един млад бор…

След известно време Дима дойде на себе си и се опита да достигне до стареца. Беше замаян и всичко му се въртеше.Пъстри петна пробягваха пред очите му. Странно,не изпитваше болка,но имаше желание да повърне, което с усилие потискаше. И краката не го държаха. Бавно, със залитане стигна до лежащата още на земята фигура на възрастния човек. Стареца беше вперил поглед в небето.Изглеждаше в съзнание,но безучастен. Ръцете още стискаха някакви листи.

Опита да привлече вниманието му.Той идваше постепенно на себе си.След дълги пет минути на съвземане седейки на земята попита момчето.

-Дима?Дима от Полесово? Трябваше да се срещнем днес неделя сутринта? Ох!

Лека руменина постепенно започна да завзема повърхността на бузите.Дори успя да се усмихне за кратко.Тръсна главата си.„Не е сън-нали?“Потупа земята търсейки опора в знак на потвърждение. И след това усмивката му бавно се изтри от лицето заменена с огромна печал.-Не е сън…

-Добре ли си хлапе?Като че имаше експлозия?

Дима кимна утвърдително. „Да, добре бил.„

Над върховете на боровете се виеше дебел комин от дим.От към селото.Тръгнаха накуцвайки покрай нивите отправяйки се към село Полесово,за да разберат какъв беше този взрив.С всяка изминала минута лицето на стареца ставаше все по-мрачно и по-мрачно.Счупената въдица Дима беше захвърлил още там,до потока.Сега бръкна в джобовете си и подаде единия сандвич на стария човек.Пиер се усмихна,погали момчето по главата и прие сандвича.Поглъщаха храната в пълно мълчание.След последните трохи стареца каза.

-Ти си истински боен другар Дима.Знаеш ли?

Излязоха в края на гората. От там откритото пространство на нивите даваше добър поглед към селото.Но него го нямаше.Огромен кратер на неговото място бавно се покриваше с падаща обратно към земята пепел.Дима искаше да извика нещо, опита се да хукне към мястото на взрива,но стария човек го хвана здраво за раменете и не го пускаше.Държа го  в прегръдките си говорейки  му тихо и монотонно докато детето се отпусна.

Възрастния човек разказа как кръговрата на живота е част от големия План на Природата.Как нещата, които си отиват от нас се връщат отново в този свят приели друга форма и още много, много… Докато стояха с момчето притаени до група борове не спираше да оглежда небето.

Сълзите изсъхнаха на бузите на Дима.Тогава стареца попита Дима дали си няма някой близък в града или другаде.Но Дима само изхлипа,поклати глава и каза,че след смъртта на майка му останали двамата с баща си.Може би някакви далечни роднини някъде из Москва, но не

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!