Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

коренището,там малка долчинка.Прорасли храсталаци закриващи видимата част…Неусетно се отделили един от друг.

Последвалото няма описание.Двама души не се върнаха в селото,а двама други пострадаха тежко от неочаквано пропадане в ров,над който имало прорасли диви растения превръщайки го в невидим капан.Няколко други се кълняха,че също са видели дявола!Говореха за голямо, грозно създание с рога,космато. В сумрака на блатата.Един дори се кълнеше, че го прострелял,но без никакъв ефект!

След този случай забраниха на всички да ходят в тази посока.Веднага след селото имаше една нива и това беше предела.Кмета писа до Големите в общината относно проблема.Сега оставаше само да се придвижат бюрократичните детайли и да се задейства изпълнителския механизъм.Но вече две години плика с доклада по случая с двамата изчезнали души се валяше някъде на нечие бюро.Или по-лошо.Отдавна беше минал през някое кошче за боклук.Но системата работеше по този начин.

Отначало у дома коментираха как ще изпратят военните и до няколко дни проблема ще се реши. После постепенно престанаха да говорят по темата.Остана само забраната за ходене в тресавищата.А мястото беше отлично за риболов…

Точно в този момент Дим беше там някъде.Неусетно попаднал сред мочурливите терени където бродеше нещо зло спотайващо се в сумрака.На всичкото отгоре местността му изглеждашенепозната.Без най-малък знак за нечие човешко присъствие.И тогава видя лицето сред храстите.За миг направо се вцепени.Внушените от разказите страхове изплуваха ярки и зловещи.Но постепенно осъзна,че това е съвсем човешко лице,на възрастен човек с почти побеляла коса и силно прошарена брада,буйна и неискаща да легне на гърдите му.Лицето-сухо и прорязано от вертикални бръчки със студените си очи внушаваше строгост и лишения.

Мъжа излезе от храстите и тръгна към Дим.Походката му беше лека и с нищо не показваше възрастта, която лицето внушаваше.За малко да хукне, но възпря първичната си реакция.Не познаваше този човек.Тук сред Тайгата не се случваха такива срещи.Следващото населено място беше едно градче на 80 километра южно от селото.Понякога много рядко от там идваха чужди хора и може би това беше единственото разнообразие и повод за клюки, които се случваха в Полесово.Село наброяващо около 200-250 души по-голямата част,от които  старци на доизживяване.Всяка пролет намаляваха.„Старата с косата идваше и ги прибираше след последната зима в живота им.“Така казваше Коля-младеж на 17 когото допускаха при събиранията на мъжете.

Селото беше последната спирка преди Дивото.Малко училище,кметство,задължителната кръчма,наричана „гостилницата“ от мъжете,торгмаг-а и хлебопекарната.Другото бяха къщи и дворове.После бяха нивите,а след тях-Дивото.И Татяна-съседското момиче.Това беше Света на Дима.Може би един ден ще отиде да работи и живее в града.Там казват има много възможности.Още с първите пари от заплатата ще помогне на баща си да погаси кредита…

Стареца вече беше току пред него.По-скоро дребен на ръст,сух и жилав с дрехи в убит сиво-зелен цвят и раничка преметната през рамото.Сиви очи се взряха в неговите и сякаш му направиха дисекция.Дим каза „добър ден“ автоматично.Старецът се подсмихна.

-Добро утро младежо.Не съм те виждал по тези места.Ти изглежда си се изгубил?

-Не,аз така само се разхождах…Мисля,че трябва да се връщам у дома.Но как така „не сте ме виждал“?…Нима живеете тук???Аз съм от Полесово.Приятно ми е Дима.Димитрий.

-Учтив младеж.Мхм…да …все още се срещат макар и все по-рядко.

Промърмори под носа си стареца.

-Почакай минутка,ще ти покажа пътя…Ей сегичка…

Стареца подскочи от една купчинка трева на друга, без да пропадне в блатото.След това бръкна във водата и извади края на една връв.Когато я издърпа Дима видя,че на нея виси уловена двукилограмова щука.С две движения я изкорми и пъхна в торбето, раничка на гърба си.

-Такааа…Хайде.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!