Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

него започва да се натрупва едно нещо.Като чайник пред завиране.Като голям котел под налягане!Като парна електроцентрала!!!И тук е добре да се отбележи,че в такъв случай е крайно препоръчително да изпуснете налягането.Било с бира,билярд и приятели,било с твърд алкохол в стриптийз клуб. Или по друг някакъв начин. Нещо,което Русо не направи.

Той само бавно си пое много дълбоко въздух и издиша, напъха смачкания лист в джоба си и просто се отправи към информационния отдел.Последва кратък,но енергичен разговор с госпожа Вилньов.Тя беше на достопочтенна възраст, изключително ерудирана и изпитваше симпатии към комисаря защото го оприличаваше на своя син загубенпреди години при трагичен инцидент.

Тя в крайна сметка склони да му издири всичката информация относно Лиам Мусаши, както бяха установили,че се нарича камериерката.Но само и единствено защото уважава инспектора.Той от своя страна я увери,че просто има нужда от това последно късче,за да може спокойно да картотекира случая като закрит в главата си.То било точно като последната глътка сутрешно кафе, без която не можеш да се разсъниш.

След това излезе и тръгна без посока по улиците. Безцелната му разходка го доведе до малък китайски ресторант в краен квартал. Със собственика на ресторанта Бай Мин се познаваха по служебна линия и той не беше особено щастлив да види комисаря.Но му дължеше услуга. Поговориха. Комисаря не го притискаше. Стори му се някак уморен. Помоли го ако по някакъв начин разбере за нещо надхвърлящо обичайните дребни престъпления в кръга на азиатците да намери начин и му даде знак. „Не-никога не бил чувал за Лиам Мусаши,но брат му дочул случайноразбира се, къде живеенова група нелегални имигранти.Ще подпита тук там без да вдига шум.“Приготви му и двойна порция патица по пекински за у дома. „И разбира се комисар-Винаги сте добре дошъл!„

Русо се измъкна отново на улицата. Вторият му дом.Спусна се в метрото. Време беше да се прибере в къщи.Малко студио в началото на ул. Сент Дени.Имаха нормално жилище в полицейското картие,но с напускането на госпожа Русо то започна да му се струва празно и неприветливо.Затова намери възможно най-евтиното обиталище където да се свира след работа.22м2 на третия етаж на улицата на работещите момичета.С малко прозорче гледащо към миниатюрен вътрешен двор.Като средновековна килия на монах. Поне имаше собствена баня и тоалет. Другите в къщата бяха общи.

Една ръбеста бутилка с решения на проблеми стоеше на хлад там в барчето и го подмамваше да се присъедини към изисканата и компания. Тогава видя Кеке. Наркодилър на дребно.Самият той зависим от отровата, която предлагаше,за да събере за дневната си доза.Този път Кеке му се стори необичайно изнервен и жълт.Тресеше го, озърташе се всяка минута докато чакаше метрото на перона.И странно за него –беше се наврял в центъра на най-осветеното място.Под видеокамерите.

Русо го доближи крачейки бавно.Кеке се стресна.Все едно не го беше забелязал до сега.В следващият момент се зарадва изключително.Взе да бръщолеви бързо, ръкомахаше, чак се запени и все не спираше да се озърта.Комисаря го попита строго какво по дяволите е взел този път.Това го върна за кратко в реалността.Каза, че било много важно.От жизнено значение.И комисаря трябва да му вярва.Готов е да се подложи на дрога тест или каквото комисаря реши.Не е докосвал от дни!И се кълне,че само всичко да свърши добре, той ще се промени завинаги и никога повече няма да погледне дрога.

Пот избиваше по челото му и дишаше плитко и учестено като пред пристъп.Нещо подсказа на Русо,че това не е предизвикано от абстиненция. Започна да говори бавно и авторитетно.Хвана Кеке за рамото и го подкрепи.Предложи му да изпият по кафе или изядат топла гозба при Момо и той ще изслуша какво има да му казва Кеке. Това като че поуспокои зависимия. Понече да тръгне с комисаря и се извърна за последно поглеждайки през

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!