Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

имаше пет, шест семенца! Малки, сини,с размер на житни зърна.Толкова ценни за човека.Това беше находище! Изключително богато!

Пристигнал преди половин година в среда където местните не смееха да се задържат повече от няколко седмици, той се чувстваше като у дома си! (всъщност точно тук никога преди не беше стъпвал човешки крак) С простата мисия да улови14 метрова анаконда. Не можеше да визуализира подобно чудовище докато шаман на местно племе не му показа кожа дълга деветнадесет метра! Кланяха и се като на Богиня. Древен Дух от реката майка.

Самотния ловец навлизаше все по-дълбоко сам, към сърцето на джунглата. Един човек побеждаващ природата ден след ден.Всеки сантиметър от змията бе оценен на повече от 700 долара!Да преследваш такъв звяр изисква топки и търпение.Имаше и от едното, и от другото.Но знайно е, чеплановете може бързо да се объркат  и проекта да бъде обречен на неуспех.Шансовете и цифрите на статистиката не сочат в твоя полза. Именно за това, големите интервали от време между моментите когато откриваше диря на истински голяма змия и залавянето изапълваше с търсене на скъпоценни камъни. За съжаление още не бе хванал тази, която търси. Две с дължина почти седем метра бяха максимума далеч не доближаващ целта. Пусна ги.

Южна Америка.-Диаманти, изумруди, аквамарин,аметист и цитрин,рубин…Планински кристал…Да не говорим за златото… Неизброимо богатство! За човек водещ през 90% от времето си простичък живот сред природата, през ръцете му минаваха огромни пари… Не се задържаха дълго.Освен сметката на Бахамите. Тя беше заделена за извънредни ситуации. Не обичаше словосъчетанието „пенсионен фонд „. Звучеше му плашещо.Отдавна беше решил за себе си да дарява половината от спечеленото за добри каузи.И го правеше винаги след „удар„. Може би като неосъзната нужда да плати на обществото за болката, която му беше причинил като професионален войник преди много години. Кредит,който нямаше да може да изплати цял живот. Не просто житейска философия. Очите се връщаха почти всяка нощ в сънищата… Очите на хора,които беше изпратил на дългото пътуване…

Току що бе достигнал слоя. Сега щеше да започне хоризонтално прокопаване. И после промиване. Да имаше поне втори човек да поема изгребаните кофи с материал… А това беше третата шахта за половин година!… Ненадейно почувства промяната.

Когато си сам в джунглата,за дълго или ставаш дете на природата (това е уникална форма на симбиоза със заобикалящата те среда) или не издържаш-с други думи умираш.Трябва да приемеш джунглата в себе си, да и се отдадеш! Тогава и само тогава,започваш да чувстваш, чуваш и виждаш нещата около себе си. Крясъка на маймуна,птица или липсата му. Как пекари приближава предпазливо мястото за водопой, душейки за опасни признаци във въздуха. Следвано от стадото.Ягуара,лежащ привидно мързеливо в пъстрата сянка на мангровите дървета.Като глезено коте.Сто килограма мускули създадени да убиват.  Пасажа рибки,  подплашени от невидимото инак присъствие на кайман или електрическа змиорка.Малки мушици танцуват в светлината на слънчевите лъчи. Два бръмбара рогачи, опиянени от ферментирал сок на плодове  се подготвят за битка. Там където удавено от придошлата вода бебе тапир се разлага от горещината и бактериите.Точно на педя от тях се приготвя за скок бразилски паяк,а под него, сред гниещите листа се промъква гигантска сколопендра.Пропълзява буквално върхудвуметрова усойница, а тя дори не трепва сляла се с маскировката си…

И тогава тишината беше прорязана от звук.Добре познат звук.Съвсем за кратко-изпъстрена, безразборна, автоматична стрелба.Веднъж,два,три пъти… И после отново тишината. Човек! Отново човека! През всичките тези изминали години се опитваше да избяга достатъчно далеч от хората. Неуспешно. Бяха напъплили дори тук- в сърцето на джунглата. Последното останало неомърсено късче дива природа. И каква

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!