Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

тежестта дърпаща го надолу. Удари главата си в стената,а единия му крак изпънат в коляното смешно се вирна във въздуха. Следваха няколко секунди изпълнени с треперещи от напрежение мускули и скърцане на зъби, но Пиер знаеше, че е спечелил. С нечовешки усилия противника му издържаше все още. Изглежда успя да извърти главата си и да го види.

Следващото беше най-странното, което можеше да се случи в тази ситуация. С напрежение породено от все по неефективния опит да задържи положението човека заговори на чист български език. „ Камене-бием се на една и съща страна!“ Да го бяха простреляли нямаше да е толкова шокиран! Ръката пусна гърлото му. Пиер задържа още секунда ключа си, но без да изпъва повече докато осмисли случилото се. После се откопчи от онзи. Претърколи се бързо и остана на крачка разстояние взел на мига оръжието си. Приклекнал наблюдаваше доскорошния си опонент.

На ръст беше почти колкото Уилям, но нямаше неговата мускулатура. Въпреки това мишците и жилите бяха много яки. Около четиридесет годишен. При падането си беше ударил скулата силно в стената и аркада се беше отворила. Не кървеше. От долу се виждаха синьозелени от призрачната светлина костта и плътта. Сега Пиер видя и гаруто пристегнато в основата на дясното бедро.Кръвта отново бе започнала да процежда.  И той носеше мрежичка на главата си. Поне не е на страната на буболечките.

Сега заговори. На бързо обясни, че е от Държавна сигурност на Русия и българина не бива да е толкова изненадан, че го познава. Повечето такива организации поддържат тесни контакти и обменят информация. За него специално има цяло досие в кабинета си. Нали не си мисли, че може така да се разхожда из страната и да остане непроучен. Това сега обаче не е важно. Трябва да намери Царицата и да я простреля. Подаваше му някакъв пистолет.

-Това ще ги убие всичките. Запомни обхвата му е пет метра! Просто я уцели! Няма значение къде!

Пиер постави приклада на пулсатора си под мишницата му и с рязко движение намести изкълчената от ключа раменна става. Руснака не издаде нито звук. После Пиер изкара аптечката си, но онзи го спря.

–Без наркози! Зная, че не ми остава много, но искам да съм на себе си! Бързай! Аз ще те изчакам тук!

Пошегува се той.

–Как се казваш?

Попита Пиер оставяйки му инжекцията с морфин в ръката ако промени решението си. – Туполев.

Замисли се за момент.

-Степан. Стьопа. Сега бързай!

Оставил руснака зад гърба си Камен продължи напред. Проучваше коридорите методично един след друг. Постепенно си оформи картина. До момента бе изброил шест успоредни пръстеновидни тунела един под друг спускайки се все по-надолу. Като подземни етажи на сграда. Първите четири бяха с увеличаващ се диаметър, а тези последните все по малки един спрямо друг. Бяха като разположени по повърхността на невидима сфера. Свързани с множество спускащи се или изкачващи между тях. Логиката му подсказа, че ако структурата е симетрична би следвало пръстеновидните тунели да са седем. Средния с най-голям диаметър. Като екватор. Няма смисъл да продължава надолу. Да се върне към екватора където бе открил дълъг хоризонтален тунел навлизащ към центъра на Колонията.

По пътя си не срещна повече никакъв признак на живот. Все едно гнездото е изоставено. Започна профонда. Оказа се, че не е просто единичен тунел, а отново поредица от множество свързващи. Този път обаче ставаше въпрос не само за тунели, а различни по размер помещения. Толкова сложна конфигурация, че бързо изгуби симетрията на картината. Само се придържаше към централното направление. Изглежда ставаше въпрос за помещения за живеене. Такива за складиране на храна. И всички останали жизнени функции на гнездото. Разпределени из вътрешната част на сферата.

Попадна на запечатан тунел с плътна копринена мрежа. Когато я разкъса в носа го блъсна тежка миризма. Установи, че от газовете вътре не е останал кислород. Задържа

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!