Skip to content

Пъпет Мистрес или Господарката и марионетките

без да ускорява пулса на сърцето си. Със силата на волята си дори наложи забавяне на ритъма му. Знаеше,че всеки негов удар изтласква живота вън от тялото. При скалите където бяха другарите му го очакваше грозна картина. Безие проснат сред собствената си кръв прострелян в гръб. До него Русо мъртъв. Вперил изцъклен поглед в звездите над себе си. Рики Тики облегнат на една скала с пулсатора в ръцете си вече трепереше от предсмъртния хлад. Той също беше сред локва кръв. В стомаха му зееше грозна рана. Беше в пълно съзнание. Повика Бесния с немощен жест. Гласът обаче беше твърд и спокоен макар и едва доловим.

„Както чакали да започне престрелката в лагера взели на мушка постовите Русо изведнъж полудял. Застрелял Безие и успял да простреля Рики Тики преди той да го довърши. Разбирайки, че раната му е сериозна и не се знае дали ще изпадне в безсъзнание от загубата на кръв или в шок от поражението, отстранил часовите преди уговореното време.“ Гласът му се чуваше все по-тихо и по-тихо, и Уилям трябваше почти да долепи ухо до устните му. Думите се отронваха с известна пауза по между си докато индиеца набереше сили за следващите.

–Съжалявам задето те спрях да го убиеш в джунглата. Сега това нямаше да се случи. Но ти все пак се върна навреме. Сам си. Старчето живо ли е? Изпълни желанието му. Погрижи се за момчето. Аз няма да мога…

Уилям стоеше и чакаше да чуе още нещо. Накрая разбра. Отдръпна се бавно от другаря си и му затвори очите. В едната си ръка Рики Тики стискаше дръжката на пулсатора, а в другата му се бе появило писмо. Уилям го отвори. В него Пиер бе писал за момчето Дима. Бе оставил и адреса си в България където живее при майка му.

–Не! Няма да те оставя!

Уилям извади медицинския пакет и успя да спре кървенето с лекарства и превръзка. След това постави телата на другарите си един до друг все едно си почиват, изплю се върху трупа на Русо и хукна обратно.

Феникс чувстваше тялото си изпълнено с адреналина предизвикан от битката. Приведен, за да остави по-малка повърхност за прицелване на евентуален враг той прибяга покрай телата на двамата си мъртви другари. „Ще бъдете отмъстени.“Успя да помисли. Стори му се, че мерна някакво движение откъм сандъците при отсрещната стена на склада, но нямаше време да се спира за престрелки. Единственото важно бе мисията. Просто ускори ход и се гмурна устремено в отвора на тунела. Зад себе си не чу изстрели. Бягащите сенки поради светлините от стрелбата и експлозиите навън сигурно му играеха номера. А виж, до сега цялата информация относно разположенията в поделението, която Голди бе предал се потвърждаваше точно. Може би е грешал за него. „Не се отнасяй. Бъди нащрек!“

След кратки пет метра и денивелация от метър влезе в доста обширно помещение. В него имаше разположена множество сложна апаратура свързана помежду си. Работата по подготвянето и не спираше. Наложи се да увеличи жертвите с още трима души. Цивилни. Онези при входа имаха на дрехите си типичните обозначения на агенти на ЦРУ. Така, че за тези нямаше никакви скрупули макар и невъоръжени. „Малшанс“ за тях.

В дъното отсреща виждаше продължението на своето търсене. Един полегато спускащ се надолу вход. „Забави малко темпото. Няма да ти остане дъх.“ Наложи си умерен ритъм. От тук нататък ще се осланя само на инстинкта си. Предпазителя на пулсатора му беше поставен на първа позиция. Тази стрелба за себе си бе нарекъл пет нули. Като на ловен патрон с едри сачми. „Цели се в гърдите.Там е техния мозък.“ Спомни си съвсем на време думите на професора защото срещу него изпълзя една от адските буболечки. Реакциите и на двамата бяха отлични.

Докато прикладна пулсатора и взе на мушка целта си, паякообразното хукна напред преодолявайки два от четирите метра до човека. Първия изстрел отнесе един от краката му тъй като в последния момент звяра отскочи встрани. Въпреки загубата успя да запази скоростта и

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!