Skip to content

Приказка за възрастни

да си Мълвина?

-Здравей Питър.

Жребчето упорито натискаше глава в ръцете му. Отърсващ се от ужаса на преследването, Питър бързо пренастрои сетивата и чувствата си. Както повечето деца и той имаше големи възстановителни способности. Посегна да погали кончето и видя, че има подутина на челото му. Дали не се е ударило при скока?… Козината под пръстите му беше мека като кадифе и сребриста на цвят. Очите му бяха същите сини езера като тези на Мълвина.

-Виждам, че ще станете добри приятели с Нобилис. И той е стеснителен като теб. Нека ти го представя.

Мълвина отново се усмихна, от което Питър напълно забрави злощастната случка.

-Имам удоволствието да Ви представя сър Unicornus Virtus Nobilis!

С престорена тържественост обяви Мълвина. Направи широк жест сочейки с две ръце младият еднорог. Той тропна със сребърно копито и се поклони в отговор. После тримата се засмяха.

-Хей Мълвина! Имаш най-сърдечни поздрави от Елфадора Магика! Не я срещнах лично, но общ приятел ме помоли да ти предам… Между впрочем как така „отдавна си ме чакала“? Извини ме за нетактичността, но макар да ми е изключително приятна компанията ти, доскоро нищо не знаех за теб…

-Да, разбирам. Явно никой не ти е казал… За теб е писано много отдавна. Ти трябва да си Спасителя!

Питър гледаше с недоумение.

-Знаеш, на този Свят съществува и Добро и Зло. Те са в постоянна битка по между си. Ту едното надделява ту другото. В книгата на Живота е казано, че ще се появи Спасител, който ще наклони везните… Но аз не мога да ти разкажа толкова добре. Когато отидем в Шамбала ще ти бъде обяснено.

-Да. Добре…

Каза Питър неуверено. По никакъв начин не се чувстваше Спасител, особено след всичко преживяно от тази сутрин до момента…

-Имаш ли нещо против да поиграем преди да те заведем в Шамбала? Толкова рядко виждаме някого тук… На практика, единствено слугите на графа, които все не се отказват да обикалят наоколо… Надяват се да ни подмамят или издебнат някак извън градината. Но в нея сме в пълна безопасност.

Със странен глас каза момичето и лицето и се натъжи. Все едно думите „пълна безопасност“ имаха някакво второ, скрито значение. На Питър сърце не му даде да откаже на новите си приятели, а и искаше отново да види усмивката на лицето на Мълвина. Еднорога заподскача наоколо от радост като малко козле!

-Игра, игра!!!

Магическата градина бе доста голяма. В центъра и полянка, на която се издигаше огромно дърво. Имаше място за гоненка, „сляпа баба“ и криеница. После всеки предложи своя любима игра. След това играха на „отгатване и научаване“. В градината растяха толкова много различни видове цветя и билки, че сама по себе си градината беше един малък свят. Новите приятели на Питър познаваха голяма част от растенията, а тези, които не им бяха известни сами се представяха и разказваха невероятни истории. Така изминаха няколко неусетни часа. Тримата седяха на земята уморени, но щастливи. Мълвина въздъхна и каза.

-Време е.

Нобилис кимна в знак на съгласие. После тримата станаха и се отправиха към единият край на градината. Скоро Питър забеляза една арка. Не много висока. Изглеждаше доста странно. Бе обрасла в розов храст. От едната страна розите бяха нацъфтели и ароматни, а от другата… Храста все така растеше, но със суха, мъртва тъкан. Трудно е човек да си представи как мъртвата материя би могла да расте, но беше факт. Листенцата бяха сухи и спаружени, цветовете- прегорели. И от всякъде стърчаха едри бодли. Въпреки видимото състояние, нито листите, нито цветовете се ронеха от острия, студен вятър, който духаше от тази страна на арката. Питър с изумление забеляза как един изсъхнал ластар се протегна и пропълзя нагоре… Мълвина пак се натъжи и каза.

-Това е Портала. Преминавайки от „живата“ страна отиваш към Шамбала. От другата… Влизаш в Мрачното измерение. Там е Господаря на Мрака…

-Графа, имаш предвид?

Попита Питър.

-О, не! Графа е само негов

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!