Skip to content

Приказка за възрастни

нападна мигновено. Тялото и се повдигна още малко над земята изтегляйки се назад, а краката готвещи се да сграбчат се свиха пред него. Безчувствените и очи се приковаха в момчето.

-Дали? То ни познава? Едва ли!…

-Ти си Scolopendra Gigantea!

-ХА-ХА-ХА!!!

Жестокия смях на чудовището даде да се разбере, че Питър е далеч от истината.

-Не! Ти си Arthropleura!

Панически се опита да налучка Питър припомняйки си някои имена чул по време на лекции в училището за скаути.

-Сега то ни обижда на вегетарианци!!!

Челюстите зловещо изщракаха.

-Чакай, имам право на последен опит!

-Достатъчно! Край на този маскарад!

С тези си думи звяра се стрелна надолу към момчето. Предните му крака бяха широко разтворени, готови да сграбчат в смъртоносната си прегръдка! Питър затвори очи очаквайки неизбежното да се случи.  В този момент някакъв глас прогърмя в главата му. „Какво правиш?!“ Това го изведе от вцепенението. Миг преди фаталната развръзка, Питър заби дряновата сопа в земята и се оттласна. Овчарския скок го изстреля над заградилите го пръстени на змиевидното тяло. Едва докоснал земята той хукна все едно му бяха порасли криле! Напред! Към светлината! Макар да влагаше максимум усилия при всяка крачка очакваше зли челюсти да го сграбчат и пронижат. Нищо подобно не се случи. Дори не чуваше звяра да бяга зад себе си. На метри преди края на гората Питър се спря и се обърна. Видя врага си оплетен на кълбо напразно да опитва да се размотае. Краката бясно трополяха и носеха тялото ту на една ту на друга страна. Страшно, зло съскане със силата на парен локомотив съпровождаше тези действия. Антените се мятаха бясно. Изглежда при опита си да хване бягащия Питър стоножката някак се бе вързала на възел! Но радостта му беше преждевременна. Чудовището успя да се разплете и се спусна към него. Питър хукна отново проклинайки се за нездравото си любопитство. Бе загубил ценни минути! Онова създание беше изключително бързо и изглеждаше, че не съществува препятствие, което да го спре. Без да забавя скоростта си намираше път във всяко от измеренията все едно гравитацията не му влияе. Изскочил на светло от гората Питър се огледа за миг. На сто метра пред него се намираше магическата градина. Някакво вътрешно усещане го уверяваше, че достигне ли до нея ще е на сигурно място. Между градината и Питър течеше малка рекичка. Точно тогава от нея излезе и се отръска кончето, след което препусна към него. От другата страна на реката Мълвина гледаше с тревога случващото се. Трите фигури се бяха устремили към една имагинерна точка на среща. Питър, огромната стоножка и кончето. Жребчето достигна Питър секунда преди стоножката.

-Скачай на гърба ми и се дръж здраво!

Питър не чака втора покана. Прилепи се за гърба стиснал бедра и обхванал с две ръце шията. Жребчето се стрелна преминавайки в галоп. Разбрала, че е надхитрена стоножката ядно се завъртя на място и после бавно се върна потъвайки в мрака на гората.

Двамата бегълци достигнаха реката. Един скок и бяха сред бързеите и. След няколко минути вече се тръскаха от водата намерили се на другия бряг. Мълвина ги посрещна.

-Ето че дойде! Какво посрещане само!… Здравей Питър. Отдавна те чакам. Браво Нобилис, ти беше неотразим!

Похвали накрая спасителя на момчето. Видял отблизо Мълвина, Питър можа прецени, че тя е на около шестнадесет. Очите и бяха най-дълбоките теменужено сини очи, които някога бе виждал. Имаше вълниста, руса коса и очарователна усмивка, която веднага го покори. Семплата рокля пристегната в кръста с тесен колан не можеше да прикрие почти завършената и женска фигура. Може би малко по-стройна с не напълно налети още форми. Той не си даде сметка относно последните детайли, но пред естествената откровеност и струяща красота на момичето се почувства някак неудобно. Усети че бузите му поруменяват. Като се правеше, че гали кончето разсеяно и кимна.

-Здравей. Много съм ви благодарен! Ти трябва

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!