Skip to content

Приказка за възрастни

Пийт! Искам да ти дам нещо за спомен. Вземи тази кърпичка. Надявам се някой ден отново да се срещнем! Au revoir, Mon chéri!

Питър поблагодари още веднъж. Деликатно хвана кърпичката. Майсторската, фина изработка я превръщаше в дантелен шедьовър. За спомен Вдовицата бе бродирала името си в единия и ъгъл. Сгъна я внимателно и я прибра в джобчето си. Махвайки с ръка за сбогом, тръгна в оказаната посока. Виждаше на не повече от сто метра пред себе си полянка. На нея, русокосо момиче си играе с малко конче. Когато се отделяше от пътеката, Питър чу зад гърба си свиркащо хихикане…

Крака му потърси опора, но не я намери. Сплетените коренища покрити с гниещи листи и буйно израснал мъх замаскираха реалната обстановка, правейки рехавата структура да изглежда солидна твърд. Падна, заравяйки лице в подгизналата от влага настилка. Едната му ръка напразно опитваше да се опре в нещо. Бе потънала до рамото в измамната „почва“. Почувства между пръстите си невидими движения. Нещо лигаво и студено се гърчеше при всеки допир до кожата му. Другата ръка бе намерила опора при падането върху хоризонтално прорасъл корен. Сега натисна с нея и успешно се претърколи по гръб изваждайки злополучната ръка. Беше стиснал инстинктивно пръсти и видя, че е издърпал купчина изгнили листа, сред които се гърчат множество червеи. После по ръката му пролази един гол охлюв. Оставяше лепкава диря зад себе си. Твърд черен бръмбар не закъсня да се появи от купа листа.

-На ти!

Викна предизвикателно. Обърнал се с гръб, шумно пръцна към момчето. И бързо скочи в мрака на дупката, от която Питър бе издърпал ръката си. Миризмата беше ужасна! Питър сбърчи нос в погнуса. Все така легнал по гръб, внимателно опипа с крак повърхността. Изглежда имаше решетеста структура. Внимавайки да стъпва само по коренища се изправи и огледа. Отхвърли с ръка  кичура рижа коса паднал в очите му. По лицето му остана кална следа и късчета листи. Отново бе запратен на друго място. Намираше се сред някаква мрачна гора. Дори едничък слънчев лъч не успяваше да си пробие път през гъстата маса над главата му. Пространствата между дърветата бяха запълнени от гигантски прорасли мицели. Все едно някой великан бе раздърпал наоколо огромни кълба с памук. Влага, полумрак и постоянна температура. Падащите от горните слоеве растителни остатъци даваха хранителна среда при разлагането си. Навсякъде около Питър се виждаха следи от различни етапи на този процес. Това правеше въздуха тежък и задушен от отровните изпарения. Цветовете тук варираха от мръсно сиво, през глинено оранжево, синьо-зелено, та до зловещо фосфорно зелено сияние в най-дълбокия мрак. Формите водеха въображението тук към пещерни образувания, там  вкаменели тролове, сирене прорязано от множество тунели, също както и неща напълно неопределими по своята природа. Питър въздъхна. Някак започна да се примирява с лудостта на това място. Малко го доядя на него самия защото отлично си даде сметка, че сам си е виновен за сегашната ситуация. Доброжелателите му го бяха предупредили да не се доверява на никого. А от разговора на гномите отлично си спомняше последните им думи. Да стои на пътеката на всяка цена!… „Да ти е обица на ухото!“ Каза си за назидание. Откъсна широка ивица от тениската си. И я върза на лицето си закривайки носа и устата. С набързо спретнатата маска заприлича на разбойник от стар филм. От ония дето обират влакове. Засмя се на идеята. Дали си внушаваше или наистина, но му се стори, че диша малко по-добре благодарение на маската. Отчупи си дълга, здрава пръчка и окърши клонките и. Получи се добре. С нея щеше да муши земята пред себе си преди да стъпи напред. Освен това „оръжието“ му вдъхна увереност. Приклекна и опипа земята пред себе си. Заприлича на професионален следотърсач. Почувства прокрадващо се задоволство. Май тази игра започваше да му харесва! После ни в клин ни в ръкав си помисли. „Ех, да имах

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!