Skip to content

Приказка за възрастни

скрита дупка. Сигурно отиваха да крият гърненце злато в края на дъгата… Момчето направи следващата крачка…

Прехода беше мигновен. Питър откри, че се намира точно под хълма, към който бе вървял последните два часа. Дали? Погледна в краката си. Добре отъпкана следа в кръг с диаметър около пет метра показваше, че се е въртял доста време на едно и също място… Питър преглътна. Усети неприятна сухота в устата си. Видя пътеката, по която явно бе дошъл. Тя се простираше километър назад, достигайки до проблясващото под слънцето езеро на Попинс. Зад него бе стената…

-Псст! Ей, ти! Големия!

Един глас със съзаклятническо шепнене го повика. Гласът беше тих, но с някаква писклива нотка наподобяваща свирка. Трудна за възпроизвеждане от човешка уста. Трябваше наистина да напрегне слух, за да различи думите. Нещо го накара да остане на щрек. Затърси с поглед тайнственият притежател на гласа. Спря очи на малък храст, сред клоните, на който имаше изплетена паяжина. В центъра и малко паяче бе сграбчило нишките и ги тресеше така, че цялата паяжина вибрираше напред-назад. Опитваше се да привлече вниманието на Питър.

-Да, тук точно! Ела по-близо…

Питър се приведе към храста. Паячето беше антрацитно черно. С дебело, тумбесто телце. На гърба си имаше малко, ярко червено петно с форма на пясъчен часовник. Сравнително дълги, тънки, но силни крачета. Цялото бе покрито с микроскопични власинки- рецептори. Челюстите му бяха малки и нежни. Не създаваха усещане за заплаха. Въпреки това някакво вътрешно чувство предупреди Питър да бъде особено внимателен. Множество черни очички блестяха съсредоточени върху момчето.

-Ела, ела по-наблизо.

Затрепка от нетърпение малкия.

-Мхм… Да. Здравейте. Толкова. Мисля, че това е достатъчно.

Каза Питър, оставайки на разстоянието, което прецени за безопасно. След като разбра, че момчето няма намерение да доближи повече, паячето с известна доза разочарование му заговори.

-Добре де. Извини ме Питър. Знаеш ли, такава ми е природата. Искам да съм добра, но нещичко вътре все ме принуждава да ухапя при възможност…

-Знаете името ми?

-Разбира се миличък! Тук си много известен!

Намигна закачливо осемкраката девойка.

-О! Аз съвсем забравих да се представя. Но да се изясним предварително! Името няма нищо общо с душата. Просто цвета ми е такъв- нали разбираш?…

-Но да. Естествено. Не ние избираме имената си. Нямате причина да се притеснявате…

-Какво умно момче!… Добре, ще те помоля само едно. Обещай ми, че няма да си правиш прибързани заключения от името ми преди да си ме опознал. Зли езици разпространяват разни слухове зад гърба ми…

-Честна скаутска!

-…Черната Вдовица. Така ме наричат. Latrodectus Mactans.

Замря в очакване на някаква реакция Вдовицата. Съскащите нотки в гласа и добавиха щипка зловещо звучене към името.

-За мен е удоволствие госпожо.

-Госпожице…

Усмихна се окуражаващо Вдовицата. Видяла, че Питър се държи съвсем подобаващо тя набра смелост за още откровения. Флиртуващо подхвърли.

-Но да не бъдем консервативни… Можеш да ме наричаш Ноаррр.

С умишлено акцентирано френско произношение кокетно изрече Вдовицата.

-Още веднъж- здравей Ноар.

-Ето-така е по-добре! Пийт, ти със сигурност си един от най-интелигентните и смея да твърдя смели младежи щом си успял да дойдеш тук! Чувствам се поласкана, че ми правиш компания в този момент.

Отново се усмихна Вдовицата. Две от крачетата и плетяха нещо с изумителна бързина.

-Струва ми се обаче, че си се изгубил? N´est-ce pas?

-Да. Това място е малко объркващо…

Потвърди Питър.

-Няма страшно. Аз съм тук, за да те упътя. Ние винаги се грижим добре за гостите си.

Каза някак двусмислено Вдовицата.

-Но ти, не бой се! Никак не си се отдалечил. Ей там от другата страна на пътя, между храстите и стария бор ще видиш полянката на Уникорн. Там e твоята Мълвина. Мисля, че можеш дори да ги видиш от тук…

-О! Да, наистина! Благодаря ти Ноар!…

-Чакай

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!