Skip to content

Приказка за възрастни

внимавайки да не се спъне в плавниците, нагази в езерото. Наплиска се с вода, махна за последно на Питър и се гмурна оставяйки след себе си само постепенно затихващи вълнички. Останал сам, Питър се огледа. Стената, пясъчника и Vipera останаха зад гърба му. Над стената виждаше гората на Магика и Гриз. Обърна се към пътеката. Вдясно от Пийт- езерото на Попинс. От другата страна се беше ширнала нива. Пътеката започваше от границата между нивата и езерото. Достигаше хълма и се губеше под него. Колкото и да търсеше Питър не успя да види замъка на имението Дракенсанг.

Тръгна по пътеката. След около два часа ходене погледна невярващо към хълма. Имаше усещането, че си стои точно там където беше и преди да тръгне! Питър се гордееше с уменията си на скаут. Имаше три значки от три последователни лагера и изпълнени мисии. Знаеше, че би трябвало да измине този километър за не повече от петнадесет минути! Обаче придобитите знания не му вършеха работа на това място. Разстоянията тук лъжеха. Не стига това, но и слънцето не се държеше както трябва! Май се движеше от запад на изток?! Спря се да си почине и се обърна назад. Сега направо се втрещи! Зад гърба му се простираше същата гледка като тази пред него! Все едно се намира в центъра на калейдоскоп и вижда многократно отразени повърхности! Никаква следа от езеро. Никакъв признак за стена и гора зад нея! Предателско чувство за обхващаща го паника започна да лази с ледени пръсти по гърба му. Наложи си да диша бавно и дълбоко. Съсредоточи се и почувства как пулса му постепенно се забави. Не усещаше признаци на слънчев удар или друго неразположение, което да го доведе до състояние на халюциниране. Размаха ръка пред очите си. Ощипа се. Възприятията му си бяха адекватни… „Добре. Сега да помислим логично.“ Започна да връща събитията хронологично, претърсвайки спомените за малки детайли и репери. „Гората, дървото, Гриз… храста със „скелета“ и входа към имението. Змия, магическа жабка, езеро… Стоп! Върни назад! Гриз! В разговора им, той не отрече, че това е сън! Разбира се! Това обяснява всичко! Не е нужно да търси логика в един сън! В него всичко е възможно!“ „Искаш ли да излезеш от този сън Пийт?“ Нечий мек глас в главата му. Питър се стресна. Бунтовника в него се пробуди. „Не и преди да разбера, не все още! Не!“ Предизвикателно отвърна на тайнствения глас.“Помисли си добре, после може да е твърде късно!“ „Вече направих избора си!“ „Така да бъде! Но знай, че при следващата ти крачка, няма да мога да съм до теб! Навлизаш твърде във владенията му!“ „Елфадора, Магика?… ти ли си това?“ „Желая ти късмет, смело момче!“ И гласа изчезна.

Питър стоеше на прашната пътека. Оглеждаше се без да смее да направи следваща крачка. Накъде да продължи? Видя следите си от изминатия до момента път. Това му вдъхна нужната трохичка увереност. Аха-аха да пристъпи напред, когато дочу тихо цвъртене. Крака му замръзна във въздуха. Върнал го на мястото му, Питър се наведе и повдигна големият лападов лист, изпод който бе дочул звука. След случилото му се до момента не се учуди особено когато видя двете гномчета да си говорят. Имаха тревно зелени цилиндри и същите костюмчета. С по една голяма, четирилистна детелина бродирана на тях. „Да хапне семенце от грамофонче.“ Дочу да казва едното гномче. В следващият миг двата мъника се превърнаха в цвъртящи полски мишки. Питър потърка очи. Мишките си бяха там. По изкласилото стебло на лапада над тях се бе увило грамофонче. Питър откъсна една плодна кошничка, сдъвка и глътна няколко черни семенца. Мишките изчезнаха и гномчетата се появиха отново. Не разбираше защо се правят, че не го виждат. Чу второто да казва.“Вече е във властта на графа. Графа е майстор на илюзията…“ Събеседника му отвърна. „Той е умно момче, ще се справи. Само да не напуска пътеката!…“ След това с едно „И-и-и-ху-у-у!!!“ двамата се пързулнаха първо по някакви листи, а после пропаднаха в

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!