Skip to content

Приказка за възрастни

начин под земята. Появи се лек бриз. С него се разпространи и чудото на живота. Навсякъде започваха да израстват треви, дървета, храсти. Коритата на реките отново се изпълваха и водата весело потичаше. Облачето светулки се пръсна, превръщайки се в най-различни живинки. Пчели, мравки, червейчета, които запълзяха по своите задачи. Поровил в пазвата си Дататрея намери още нещо. Малко черно семенце. Зарови го в земята във влажната сянка на дървото. Нежното растение прорасна.

Гриз радостно се завъртя наоколо. „Благодаря ти… Питър! Ти върна дома ми!“. Плесна от радост катеричката с лапки. „И моя също! Дървото на Живота! Сега съм истинска горска фея!“ Включи се Магика. „Само истински приятел може да пожертва магическите си желания за друг приятел!!! Нека това бъде нашия подаръка за теб: Отвори очи Питър! СЕГА!“ Последното, което Питър видя бяха Гриз и Магика, които му махат за сбогом. После отвори очи…

 

Епилог:

 

Стоеше в средата на стаята олюлявайки се. Едва държейки се на крака. Беше облечен с някакъв бял халат. Лицето, което видя в огледалото макар със сресана коса и гладко избръснато, все пак си беше лицето на човек прекарал последните пет години в кома. Без живец, изпито и изнурено. С блед, нездрав цвят и тъмни сенки под очите. Вратата на стаята се отвори и вътре влезе една жена. Видяла Питър буден и прав тя застина не смеейки да вярва на очите си. А те бяха най-теменужените очи, които Питър бе виждал. След това се спусна и го прегърна. Уморения и вид се смени с бързо завладяваща я радост!

-Питър! Любов моя! Знаех, че ще се върнеш!…

-Аз,… да. Разбира се! Колко ми липсваше скъпа…

Спомените започнаха да се връщат в главата на Питър. Поканата. Вечерното Парти. Много смях и приятно прекарване. И после си тръгнаха. Тя настояваше да вземат такси, но той каза, че е пийнал съвсем малко и няма страшно… После онзи завой… и връхлитащия камион!… Чуваше думите и някак в далечината- като фон. Едновременно с това с необикновена яснота отбеляза някакви незначителни детайли в болничната стая. Масичката до леглото. Боята в единият и ъгъл е олющена. Върху нея има подредено купче книги, които Мълвина изглежда му е чела. Разпозна някои заглавия. „Махабхарата“ и „Рамаяна“. Спомни си, че ги бяха подарили на племенницата му. Малката сигурно ги е донесла за чичо си. Под тях една сборна биология и още няколко научно-популярни списания. Той обичаше образователните канали на Дискавъри… Една бутилка с минерална вода. Полупразна… или наполовина пълна. Можеше да види мехурчетата въздух по стените и. Гласа се отдалечаваше все повече и повече. Една случайно влетяла в стаята пчела вървеше по рамката на прозореца. Винаги го бяха учудвали. Какви изключителни създания е направила Природата. През крилете и премина слънчев лъч и ясно различи поне три рефракции при пречупването на светлината. После чу звука от пулса на сърцето си като на все по забавящ се кадър. Обземаше го някакво върховно състояние на покой и лекота.

Един глас каза ясно.

-Време е да вървим. Имаш един дълг за уреждане. Питър Мак Грегор!

Той погледна към високата закачулена фигура. Прие подадената му ръка. После прекрачиха. Започнаха да се издигат леки и носени от топлия въздух. Последното, което видя беше едно тяло полегнало в на пода в средата на болнична стая. До него паднала на колене една жена неудържимо плачеше. Вратата беше отворена и екип от хора с бели престилки се щураха безрезултатно опитвайки се да го върнат с някакъв дефибрилатор. Последната връзка между онзи свят и него се скъса. Душата бе готова да поеме към следващото приключение…

За въпроси, коментари и препоръки може да се свържете с мен на e-mail: baltadzhiev@web.de

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!