Skip to content

Приказка за възрастни

промуши през разкрилия се отвор. В следващият момент се озова в друг свят! Един огрян от слънцето пясъчник. Малка купчина камъни до дупката в стената. Оттатък пясъчника имаше тихо езеро. Бреговете му бяха обрасли с тръстики, а над тях трептяха облачета мушици. Периодично биваха разпръсвани от някое изумрудено водно конче пикиращо в рояка им. По водната повърхност се стрелкаха водомерки. Една жабка застинала върху листа на голяма цъфнала лилия ги броеше както овчар наглеждащ стадото си… Всичко това Пийт обхвана с поглед мигновено. После нещо останало невидимо за него се раздвижи под краката му. Почувства остра, пареща болка в глезена си. Все едно някой бе допрял до него горящ въглен!

-Ох!

Подскочи Питър, но вече беше късно. Жабката наблюдавала сцената от своя лист, скочи на брега. Още във въздуха с нея се случи вълшебна трансформация. Тя увеличи  размера си достигайки ръста на Питър. Пристъпи към него и размаха малко чадърче. Едновременно с това промърмори някакви неразбираеми думи. Насочи чадърчето в краката на Пийт. Той сведе погледа си точно в момента, в който змията се превръщаше в капан щракнал на крака му.

-Ох!

Повтори несъзнателно момчето. Жабката вече се навеждаше и освобождаваше крака му от капана.

-Хайде, хайде! Не е чак толкова зле! Престани да куцаш. Какво чакаш? Нямаме много време. Вярно, че през деня моята магия надделява тяхната, но не е всесилна. След малко ефекта ще изчезне!

И жабата задърпа Питър по-далеч от зида. Накуцвайки и мръщейки се, като опитваше да потисне болката, Пийт я последва. Извръщаше се през рамо на всяка крачка гледайки назад към мястото на злополуката. Не се бяха отдалечили и на десет метра когато Питър видя как капана се превръща отново в змия. Сиво-кафява. С тъмна зигзагообразна ивица по цялата дължина на гърба си. Студените и очи с вертикални зеници стрелнаха гневно жабката.

-Мисссли му! Един ден ще ми паднешшш! Ще те науча да не врешшш носсса си в чужди работи!!!

Змията се плъзна безшумно и се скри в купчината камъни. Жабката направи неприличен жест след нея. Сега Питър я огледа. Имаше стилен дамски фрак. Светло резедав, изпъстрен с тъмни, маслено зелени петна. От онези дето краищата им са раздвоени като лястовича опашка. Носеше дантелени ръкавички и жълти чепици. На носа и се мъдреха огромни кехлибарени, слънчеви очила. Косата и беше прибрана в плитка, пристегната с широка яйчено-жълта, копринена панделка с черна ивица по цялата дължина. Устните и бяха изразителни и начервени. Усмихна му се. Питър се представи.

-Благодаря Ви много! Аз се казвам Питър. Истински съм Ви задължен!

-О-о-о! Това е нищо миличък! Приятелите на Магика са и мои приятели! Приятно ми е! Pelodytes Punctatus, но за приятели Попинс!

Питър погледна към глезена си чувствайки тупкането в него. Проследила погледа му Попинс го успокои.

-Няма страшно. Ще мине. Съжалявам, но не можех да направя нищо повече. Тя вече те бе ухапала. Можеше да бъде много по-зле ако се бяхте срещнали през нощта. Това е тяхното време. Vipera Aspis е на служба при графа. Ния е наричаме Отровен Зъб. Стой далеч от нея…

-А не можеше ли някак?…

Питър раздвижи неопределено ръце все едно прави заклинание.

-Разбирам какво имаш предвид. Много хора си мислят, че магията може всичко. Има обаче природни закони, които тя не може да прескочи… Поне не и бялата магия. Има друга една…, но който се обърне към черната магия плаща прескъпо! Дори не мисли за това! Слушай сега. Виждаш ли пътеката водеща към онзи хълм?

Попинс посочи с ръка. Пясъчна пътека, постепенно отдалечаваща се от езерото се виеше към невисок хълм на около километър от тях.

-Тръгни по нея и ще откриеш приятели. Там някой отдавна те очаква.

И Попинс загадъчно се усмихна. После щракна с пръсти „Але-хоп!“ и направи салто. Фрака се превърна във водолазен костюм. Слънчевите очила в маска, а жълтите чепици в големи плавници. Като подскачаше смешно от крак на крак

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!