Skip to content

Приказка за възрастни

гората на Магика, отвъд зида. Замъка се срути превръщайки се в развалини. В средата им недокоснат от разрухата стоеше Питър. В краката му малък и съсухрен, трупа на графа изглеждаше като мумия. От тялото изскочи малко кълбо космат мрак и литна към мрачната страна на портала. Разни гадини плъпнаха наоколо, скривайки се в процепи и дупки. Питър с учудване забеляза Прахлада, който също бе останал невредим. Отправяше се към арката.

-Чакай! Не си длъжен да отиваш. Ела с мен, ще те заведа при приятели…

Викна след него Питър. Малкия се обърна и му отвърна.

-Благодаря ти Питър, но ти не разбираш. Длъжни сме да уважаваме родителите си…

После се обърна, направи крачка и мрака на портала го погълна.

Питър се спря за миг. „Сега какво?“ Не почувства никаква особена промяна. Огледа се. Магическата градина се бе смалила до миниатюрна светла точица в далечината. Зловещата гора се извисяваше все така заплашително. Виждаше слабото движение на отровните лиани. В полумрака пресъхналото дере изглеждаше почти като рекичката. Руините на замъка зад гърба му не разведряваха обстановката. Във въздуха не се долавяше никакъв звук. Дори ледения вихър бе изчезнал. Като затишие пред буря. Единствено безоблачното небе създаваше усещане за спокойствие, позволявайки на луната и звездите да осветят пейзажа. Определено не победата над графа бе главната задача. Тепърва трябваше да се очаква хода на Господаря на Мрака. И той не закъсня.

Протяжен зов на тръба разкъса тишината. Къса пауза… последвана от чудовищен тътен! Питър почувства как земята се разлюля под нозете му. Огромни бойни барабани разтърсиха нощта! Звука имаше силата на изригващ вулкан. Постепенно ритъма се ускори достигайки невъзможна честота. Бучене и тропот все едно на полето се изсипва дъжд от канари. Питър видя как Прокълнатата гора се разтресе. Последен гръм и настана кратка тишина. После продължителен тръбен зов. И инвазията започна!

Първо от страна на Мрачното измерение на арката-портал, а малко по-късно и от към Шамбала започнаха да се изсипват две армии. Нямаха никакъв строй, а противниците веднага се вкопчваха в смъртна схватка. Въпреки това числеността им за броени минути стана такава, че се разляха по цялото поле. И продължиха да прииждат. Постепенно обаче количественото превъзходство на силите на Мрака стана значимо. От към светлата страна отдавна не пристигаха войници, докато тези от Мрачното измерение като, че нямаха край. Всеки посечен биваше заменен от десет новодошли. Питър се включи в битката достигнала до него. Доста бързо противниците му се изпълниха с респект към светещото острие и неговия притежател. И въпреки, че ги задържаше на разстояние, в крайна сметка Питър се оказа изтласкан в една постепенно смаляваща се група защитаващи се. Картината по цялото бойно поле беше подобна. Силите на Доброто бяха разкъсани на няколко защитни формации оформили се около най-големите им майстори на бойните изкуства. Но дори и техните умения не можеха да наклонят везните. Основната част от войската им също вече бе стегната във все по-стесняващ се обръч. Това изглежда не беше достатъчно, защото в този момент пристигна и самият Господар на Мрака.

Питър с изненада отбеляза, че Хиранякасипу не е някакво чудовище или кошмарен изрод. На външен вид беше съвсем обикновен човек. Мъж на средна възраст. С правилни черти и нормално телосложение. Облечен в леки дрехи пристегнати в кръста с мек кожен пояс. Беше въоръжен с извита сабя и малък, кръгъл щит. Но когато се хвърли в боя не остана никакво съмнение, че владее свръхсили. С един удар поваляше по няколко противника. Повечето вражески удари отбиваше със завидна лекота, но тези, които достигаха до него дори не го нараняваха! Това изумителен факт беше твърде деморализиращ. Питър видя как две стрели едновременно достигнаха до целта си, но вместо да го пронижат се пречупиха от удара в гърдите му и

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!