Skip to content

Приказка за възрастни

на залата започнаха да се отдалечават. Свещите мъждукаха все по-слабо и по-слабо. Лицата и фигурите на гостите започнаха да се деформират и изкривяват. Дочуваше откъслеци от разговорите водещи се около него. В цялата какафония един далечен глас се опитваше да достигне до Питър. Главата му се въртеше шеметно. Лицето на графа, Ноар, свещник… пентаграм… бокал изпълнен с обредна течност, някаква дебела отворена книга… Всичко се завъртя пред очите му в ужасен танц, от който му се повдигна. Последните усилия на волята му отвориха съзнанието за вика отправен към него! „Питър, излез от този кошмар! В плен си на тяхната магия!“

Питър отвори очи и разтърси глава. Не му се проясни, само желанието да повърне се усили! Отблъсна се от ръба на масата и стана залитайки. Графа с любопитство проследи движенията на Питър. А той, докопал поднос с охладени върху натрошен лед късове сурово месо триеше лицето си с бучките лед. От това малко му просветна пред очите. Единия ротвайлер го доближи. Питър му подаде парче месо от масата на господаря. Кучето с благодарност го взе. Потупа го по плешката. На звяра тази ласка се хареса. Примря в очакване на още, но Питър се съсредоточи върху това, което бе го върнало към действителността. Колко странно?!… В стената зад гърба му между изсечените каменни блокове бе прорасло растение. С удължени, заострени, елипсовидни листи. Меки и нежни. Имаше няколко виолетови цвята като затворени фунийки.

„Atropa belladonna? Магика, ти ли си това?“…  „Нямаш време Питър! Събуди се! СЕГА!!!“

В момента, в който Питър се отърси напълно от магията на графа, почувства леко ухапване по врата. Едновременно с това видя как готвачката доближава стената и откъсвайки Магика, си мърмори- „Колко учтиво сама да се пъхнеш в ръцете ни. Добре дошла. Подправка за кухнята ми“.

Причината за ухапването беше Ноар. Тя се отдръпна и сякаш извинявайки се каза „Съжалявам Питър. Природата ми е такава.“ Нещо странно се случваше с растението в ръцете на готвачката. Цветовете прецъфтяха за секунди и плодовете му узряха. Едновременно с това стеблото и всичко останало бързо изсъхваше. До ушите на Питър долетя слаб писък „Питър, спаси ме!“ Той видя как презрелите, черни плодчета се откъсват от стеблото търкулвайки се по земята. Залитна, падайки на колене на пода. Сигурно действието на отровата от ухапването вече си казваше думата. Залазил на четири крака, успя да намери едно плодче със семенца и с последни усилия го прибра в джоба си. Пръстите му докоснаха нещо, за което бе напълно забравил. Но не можеше да разбере какво е. Всъщност вече нямаше значение. Нищо нямаше значение…

Питър падна по гръб на земята в напразен опит да диша. Едната му ръка бе затисната неестествено под тялото, а другата, върху гърдите. С пръсти все още в джобчето на ризата му. Тялото се напрегна като тетива на лък. После с една последна въздишка се отпусна на земята. От гърдите му се отдели малко, светещо семенце, което се задържа за миг търсейки по нататъшния си път в това забравено от бога място.

Невидимата ръка на Създателя се пресегна и бръкна в тялото отпуснато на пода. Задвижи струните на живота против правилата на природата. Питър отвори рязко очи като някой на когото са били инжекция атропин директно в сърцето! „НЯМАШ ПРАВО ДА СЕ ПРЕДАВАШ СЕГА!“ Някакъв глас буквално го разтърсваше. „СПАСИ ДУШАТА СИ!“

Пръстите на Питър послушно извадиха кърпичката изтъкана от Ноар. Бе направена с такова майсторство, че можеше да задържи дори нещо толкова ефирно и неуловимо като човешка душа. Ръката се пресегна и захлупи топченцето светлина с кърпичката. После го уви и скъта в пазвата. След минутка душата намери обратния път и се върна в тялото. Питър пое въздух и се раздвижи. Двойната врата в дъното на залата се отвори и вътре влезе едно момче. Същото, което Питър бе видял на прозореца. Идването му отвлече вниманието на графа. Обърна се към малкия.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!