Skip to content

Приказка за възрастни

-Запази този маскарад за други! Тук съм, за да ти потърся отговорност!

-Така да бъде! Запознай се с „Поглъщача на Души“!

Графа изтегли широк, мощен меч от ножницата му. Изглеждаше като направен от нефрит. Острието светна в студен, зелен пламък. Питър насочи срещу графа своя меч и с безпокойство установи, че е с поне една трета по-къс от Поглъщача. Със смразяващ кръвта смях дьо Ноктюрн се хвърли в атака. Остриетата се срещаха с трясък описвайки пламтящи дъги, но никой от двамата не надделяваше. Четиримата помощници на графа правеха неумели опити да му помогнат, но движенията на Питър ги задържаха винаги с графа по между им. И те само си пречеха един на друг. В един миг сложната акробатика като, че му омръзна. Питър изпълни една вихрена атака срещу графа, на когото се наложи да отстъпи. Изненадващата маневра обърка нападателите му. Двама от слугите на графа не успяха да се отдръпнат. Попаднали в обхвата на меча му понесоха последствията за това. Жълтото острие блесна за кратко към тях. С викове на изненада и болка те се строполиха на земята. Четиримата застинаха за миг. Питър  с разпределена тежест  на двата крака бе вдигнал меча си над главата. Като опашка на скорпион. Върха му следваше най-малките движения на враговете. Двамата слуги гледаха да са колкото може по-близо до графа, а в краката му се търкаляха другите двама чиято кръв на тласъци изтичаше от широките рани по вътрешната страна на бедрата им. Графа бързо прецени ситуацията. Ризата му бързо променяше цвета си от няколко понесени порязвания. Беше подценил врага! И това му коства много! Със зле прикрита ненавист и доза лицемерие заговори.

-Питър, предлагам примирие! В крайна сметка сме разумни хора и можем да се разберем като такива. Нали?

-Глупости! Ти си Зло!…

-Какво знаеш ти за мен? Какво знаеш за всички нас? Ето, аз прибирам меча си. Ще нападнеш ли невъоръжен… човек?

Графа плъзна меча си в ножницата му и нарочно се полуизвърна към Питър така, че да му подложи незащитената си страна. Крачката изглеждаше нехайна и го вкарваше в обсега на вражеския меч. Дори да успееше да извади своя, не би успял да парира евентуална атака. Той приклекна опитвайки се да помогне на слугата си. Другите бяха объркани от развоя на събитията, но също се притекоха да превързват другарите си. Дьо Ноктюрн погледна към Питър през рамо. Мислено се подсмихна. „Колко е предвидим! Ще завземем крепостта отвътре. Всеки има слабо място. Само трябва да го откриеш!“ Отново заговори. Използваше магията на Гласа. Тайно умение за покоряване. С тънки интонации, дозирани паузи и премерени жестове.

-Сега е полунощ. Часа на силата на нашата магия. И въпреки това преимущество, аз ти предлагам да бъдем разумни политици. Да намерим мирно решение на проблемите ни.

Питър почувства объркване. Опита се да го отхвърли.

-Стани и се бий! Извади меча си!

-Питър… Пийт, дори и осъдените на смърт имат право на последно желание… Ще откажеш ли на стареца това право?

Питър не можа да повярва на очите си. Графа се бе смалил. Прегърбен, с уморено лице, дори ръцете му затрепериха немощно. С обречен, но предизвикателен глас каза.

-Убий ме ако искаш. Аз няма да посегна към меча си.

И доближи Питър. Бе разперил ръцете си встрани от тялото показвайки празните си длани така, че опонента му да вижда, че е невъоръжен и беззащитен. „Острието на Справедливостта“ затрептя на милиметри от шията на графа. Той не помръдваше. Постепенно погледа му се вдигна и срещна този на Питър.

-Не прави нещо, за което после ще съжаляваш цял живот. Позволи ми да ти бъда домакин тази нощ. Обещавам, че след нея ще приема всяко твое решение. Нека ти покажа нашия свят и ти помогна да разбереш истината…

С невидим жест дьо Ноктюрн бе отпратил слугите си и те се бяха оттеглили неусетно. Графа стоеше сам и беззащитен пред Питър. На младежа не му остана нищо друго освен да се съгласи на временно примирие. Та той не е

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!