Skip to content

Приказка за възрастни

луната да се покаже. Светлината падна върху пътеката. Кучетата бяха достигнали до скорошния си приятел и го разкъсваха. С огромен скок Питър се хвърли в дерето по пътеката. Около него лианите плющяха почти достигайки го. Но той виждаше само Мълвина пред себе си, която е протегнала ръце и го вика. Тогава глас изпълнен с гняв и ревност, тътнещ като гръмотевица достигна момчето. „ТЯ Е МОЯ! САМО МОЯ!“ Питър погледна към небето и видя как нещо лети недалеч от кулите на замъка. Огромен прилеп!…

Достигна приятелите си от другия край на дерето. Някак задъхано и на пресекулки Нобилис им каза да скачат на гърба му. Двамата не чакаха втора покана. Питър почувства ръцете на Мълвина да обгръщат кръста му. Самия той с изненада установи, че Нобилис е пораснал и се е превърнал в едър еднорог в разцвета на силите си. Челото му бе увенчано с дълъг, прав рог спираловидно усукан по надлъжната си ос. С форма като издължена, конична черупка на екзотичен морски молюск. Питър чувстваше по ръцете и тялото си потта от усилията на еднорога напрягащ се да достигне по-бързо магическата градина. Тя се бе смалила съвсем. Но благодарение устремния галоп на Нобилис, бързо я доближаваха. Накрая се намериха в безопасността на границите и. Питър подаде ръка на Мълвина помагайки и да слезе от Нобилис. При моментното поемане на тежестта и му се стори, че е олекнала и някак по-ефирна. В следващия миг Мълвина изпищя така, че сърцето на Питър се сви в очакване на нещо ужасно. Чу я да хлипа несвързано.

-Видя, че си в смъртна опасност! Затова скочи! Да отвори пътеката за теб, Питър… Не мога да го загубя! Братче, стой при мен! Не ме оставяй!… Магика! Чуваш ли ме? Помогни му! Моля те!!!…

Лунната светлина плисна и освети градината. Нобилис бе паднал на земята. Трепереше, а цялото му тяло бе покрито в дълбоки рани и кървеше. Кръвта се стичаше и земята жадно я попиваше. С нея си отиваше и живота на еднорога. Опита се да изправи глава, но само изпръхтя. Питър сведе поглед и видя, че самия той- целият е покрит с кръвта на приятеля си! Залитна правейки несъзнателно крачка назад. Това, което в мрака му се бе сторило пот е било кръв! И всичко стана заради него! Нобилис се е хвърлил сред отровните лиани, за да му проправи пътека!… Осъзна вината, която стисна сърцето му още по-силно. Съвсем тихо Нобилис заговори. Правеше паузи между думите все едно събира сили за следващите. Сякаш ги обмисля, за да не хаби напразно сили.

-Благодаря ти Питър… Ти ми върна надеждата… Голяма чест е за мен,… че те срещнах… Грижи се за нея.- Очите му се извърнаха към Мълвина.- Изглежда няма да видя победата над Мрака,…  но ти го направи и заради мен сестричке!… Помнете ме с добро и не тъжете за мен… Прощавайте…

Докато еднорога изричаше последните си думи, Питър бе извадил втория орех от джоба си. Не знаеше какво прави, но го протегна към луната все едно го принася в жертва.

-Искам лек! Магически лек!

Извика с все сили. В ръцете му ореха се трансформира в шишенце с надпис „МАГИЧЕН ЛЕК“. Питър падна на колене до приятеля си… И застина с лекарството в ръка. Нобилис не дишаше. Сребърният му цвят потъмняваше превръщайки се в оловно сиво.  Мълвина държеше главата в скута си и затвори внимателно очите му. Момчето опита да налее лекарство в устата, но то изтече върху тревата… Питър проплака прехапал устни. Провикна се към никого… и всеки.

-Кажи какво искаш, за да ни го върнеш?! Готов съм на сделка и с Дявола! Само го върни!!!…

Един глас му заговори.

-Така няма да стане. Не те съветвам и да сключваш договор с Него. Не съм видял някой да Го е надхитрил до сега… Виж, Аз съм тук от самото Начало! И е имало не малко преди теб, които опитваха. Повярвай ми!…

Питър се извърна и видя висока фигура цялата загърната в черна мантия и спусната качулка. Ръка скрита в черна ръкавица държеше светеща коса. Толкова остра, че може да отдели душата от тялото без да я увреди.

-Върни го! Моля те! Ще

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!