Skip to content

Приказка за възрастни

задните крака се отделят от земята и цялото тяло литва напред постепенно протягайки се във въздуха. Предните лапи посягат да сграбчат плътта на земята на метър напред. И пак. И пак. Очите са втренчени в него- тяхната жертва. Не го изпускат за миг. Устите са широко отворени. Не усти, а пасти. Зъби като стоманени кинжали и лава в гърлата. Чува тежкото дишане… „Какво правиш?! Бягай Питър! Бягай!“ Глас в главата му го извежда от вцепенението. Опитва се да хукне, но краката му заорават на място. Претъркулват под себе си малки камъчета. Лицето му е посивяло и изпънато от страх и напрежение! Успява да се обърне и побягва с все сили. Ръцете порят въздуха. И все пак не е достатъчно бърз. Чува усилващия се тропот зад гърба си. Поглежда през рамо. Две от кучетата са се откъснали от останалите и го настигат. Най-близкото чудовище е на двайсетина метра зад него. А спасителната градина- така далече!

Не, тия зверове не са кучета. Сигурно са с размерите на мечки. Триглави са. И вижда как сред зиналите им челюсти действително проблясват пламъци. Телата изпускат пара оставаща да се стели зад тях…

Питър панически се огледа и тогава от преде му се изпречи дерето. Някаква мисъл се опитваше да се оформи в главата му. Нещо, което съветника Сун бе казал докато пътуваха към Калапа. Тогава момчето бе пропуснало думите покрай ушите си. Нещо за воденето на битка и използването на преимуществата на релефа. Това беше! Да обърнеш в своя полза всеки елемент на терена! Само, че как? Тогава видя бодливите лиани пред себе си да се раздвижват неспокойно. Сякаш бяха почувствали приближаващото ги трополене на бягащите. „Може би?…“ Нищо не му пречеше да опита, а и нямаше какво друго да направи. Забави малко темпото. Колкото да си поеме дъх и да увлече безвъзвратно най-близкото чудовище. То вече догонваше Питър буквално на крачка зад него. Момчето свърна рязко в последния момент. Инерцията понесе пазача от Ада. Кучето не можа да спре и се вряза в лианите изпълзели от дерето. Те зашибаха като бесни и се вкопчиха в него. Обгърнаха го в желязна хватка. Стиснаха го в смъртоносната си прегръдка. Звяра се блъскаше опивайки да се отскубне, но без ефект. Питър отчете успеха с периферното си зрение. Дори не се обърна. Твърде рано за тържествуване. По петите му бяха останалите. Сега непосредствена заплаха оставаше само едно куче. Другите четири бяха изостанали доста по-назад. Продължи да бяга успоредно на дерето търсейки някаква друга възможност. Маневрата с лианите беше успешна, но едва ли би свършила работа втори път.

Тогава я видя. Пролуката. Нещо пречеше на лианите да затворят бодливата си хватка и между тях се бе запазила тясна пътека. Достигаше до отсрещната страна на дерето. Почти веднага си даде сметка, че няма да успее да се добере до там. Не и преди адското куче да го докопа. Бягайки към спасителната пролука видя Мълвина от другата страна и Нобилис до нея. Тя викаше и махаше на Питър. Той бягаше вече единствено със силата на волята си, но започваше да чувства краката си тежки и чужди с всяка следваща крачка. Гърдите му горяха в напразен опит да поемат дъх. И тогава това се случи. Кучето го достигна и пресегна лапа. Удари го през глезена и Питър преплел крака се спъна и просна на земята. Извърна се в момента, в който звяра се надвесваше над него. Незнайно защо бе бръкнал в джоба си и сега стискаше единия орех. Инстинктивно го хвърли по кучето сякаш това можеше да го спаси. Стисна очи молейки се за чудо. И чудото не закъсня! В момента, в който ореха удари кучето по носа се превърна в облаче жълта мъгла. Като тичинков прашец. Кучето кихна… и се превърна в агне! Питър отвори със страх очи в очакване на смъртоносната захапка. Вместо зееща паст видя спасителното превращение. В следващия миг виковете на Мълвина, която му махаше и сочеше другите приближаващи се кучета го накара да хукне отново. Струпалите се облаци се разсеяха колкото част от

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!