Skip to content

Приказка за възрастни

постепенно се възнася!… Вече над главите на тримата, чу последните думи на генерала.

-Да бъдеш непокорим зависи от теб! Върха на умението не е да спечелиш сто битки от сто, а да подчиниш врага без борба!…

И после полетя! Всъщност се стрелна с такава скорост, че всичко под него: гори, езера, реки и ниви се размаза в една шарена ивица без определени форми и контури. Минута по-късно стоеше пред входа на прохода, по който бяха пристигнали. За кратко остана неподвижен колкото да се съвземе и после влезе в тунела. Забърза навътре. Достигнал нишата на агхор, потрепери. Малката пещера излъчваше смразяващ студ. Стените и тавана и се бяха заскрежили. Агхор усети чуждото присъствие и се обърна. Сега Питър видя лицето му. Разкривено като някаква ужасяваща маска! Кожата на мистика бе тъмна като на нубиец. Дългите му катранени коси бяха сплъстени и намазани с нещо. Спускаха се на тежки, груби плитки. Незнайно защо Питър ги оприличи с прическата на Медуза Горгона. На челото на фанатика имаше нарисувано трето око, а неговите собствени- облещени, но незрящи- се завъртаха рязко в различни посоки все едно ще изскочат от местата си всеки момент! Плътна, червена боя покриваше челото и големия широк нос. Ноздрите му трепереха от напрежение. Част от тялото беше изрисувана с бяла охра следвайки естествените контури на костите под черната кожа. Ръцете на агхор бяха протегнати напред държащи отрязан наполовина череп оформен като купа. В един миг очите се спряха на Питър и го фокусираха! Облещиха се още повече макар това да изглеждаше невъзможно. Устата спря да произнася мантрата и зина. В нея Питър видя само няколко прогнили зъба. Изведнъж агхор се изплези така, че езика висна закривайки брадичката му. Очите се подбелиха обърнати нагоре. Питър не чака повече, а хукна с все сили към арката от изрисувани руни! Сега те светеха с някаква зловеща зелена светлина. Питър прекрачи…

Силата го запокити на земята оставяйки го без дъх. Когато се осъзна установи, че не е в магическата градина. Всъщност успя да я види на стотина метра от себе си. Видимо се смаляваше. Границите и се отдръпваха пред очите на Питър оставяйки многоизмерния портал във владението на графа. Не беше само това! Цялата местност бе променена! Реката беше изчезнала и на нейно място имаше каменисто дере обрасло с пълзящи, бодливи лиани.  Гората изглеждаше още по-мрачна и като че ли дърветата бяха станали по-високи. Клоните им хищно се протягаха и тя напредваше към момчето. В самия край на гората Питър видя замъка на графа. Издигаше се, заплашително надвесен, пронизвайки небето с множество островърхи кули. Изглеждаше по-черен дори от прокълнатата гора. До замъка имаше няколко ниски постройки.

Нощта бързо започна да се спуска. От към замъка се усети раздвижване. Питър се напрегна, за да установи причината за движението. Разстоянието отделящо го от замъка бе трънливо, каменисто поле. Бързо спускащия се мрак превръщаше всеки храст в черно петно, а долчинките- укрития за всевъзможни въображаеми опасности. И все пак той успя да ги види. Силуетите на кучетата спуснали се към него! В този момент от към замъка се чу ловен рог последван от единичен звън на камбана. Той разкъса тишината и подплаши ято врани заселени в кулите на замъка. С шумно грачене и плясък на криле се вдигнаха във въздуха. Отлетяха към гората. Питър гледаше като на забавен каданс скоковете на зверовете. Как се протягат предните крака да достигнат далеч напред. Последвани от тежките глави. Напрягащи мускулести вратове. Ноктите на предните крака се забиват в земята давайки стабилна опора. Мишците при плешките се събират и стягат, придърпвайки надолу и към себе си задната част на тялото. Големите гръдни кошове са разтворени поели максимално въздух. Задните крака отблъсват земята и скачат напред следвайки предната част на телата. Коремните мускули се свиват и звяра започва да издиша. Сега

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!