Skip to content

Приказка за възрастни

служител… Скоро всичко ще разбереш.

И прекрачи първа. Питър видя как момичето изчезна. Не се появи от другата страна на арката. Последва я докато Нобилис го побутваше нетърпеливо с муцуна.

Озоваха се в голям тунел прорязан в заобикалящата ги скална твърд. От мястото където се появиха, виждаха изхода му като кръг притегляща светлина. Намираше се на стотина метра пред тях. Другият край на тунела се спускаше към недрата на планината и се губеше в дълбок мрак. От там се долавяха някакви тревожни звуци каращи човек да се оглежда с тръпнещо напрежение. Мястото в тунела, на което се появиха тримата бе белязано с древни руни изсечени в скалата. Като някакъв заклинателен пръстен на архаична магия вграден в стените, тавана и камъка под нозете им. Пода на тунела беше направен от добре изсечени, гранитни плоскости, които въпреки здравината си бяха доста протрити от безкраен брой крака минали по тях. Едва изминали десетина метра и Питър видя малка странична ниша. В нея с гръб към тях се бе свил някакъв гол човек. Редеше монотонно безкрайна мантра на непознат език. В нозете му се търкаляше човешки череп. Питър потърси с очи Мълвина. Тя му каза шепнешком.

-Това е агхор. Изпаднал в мокша. Само не влизай в нишата! Пространството там е илюзорно измерение, което мистика е създал изпадайки в самохипноза. Ако влезеш вътре дори боговете  не могат да те върнат… Тъжно ми е за тези хора макар според много те са страшни. Обичаите и обредите им, знаеш… Те също са почитатели на нашият бог, но в гневната форма на Шива и на Кали- богинята на Смъртта. С ритуалите си са изгубили истинският Път. Само Брахма знае какво вижда в момента агхор. Може би се намира в своя Рай.

-Защо шепнеш тогава?…

-О, той не може да ни види или чуе! Инстинктивно понижих глас. Просто ме побиват тръпки само като си помисля за агхор. А те не са единствените. Ако знаеш колко много са изгубили истинския Път…

Мълвина погледна надолу към тунела пропадащ в мрака на черната бездна. След това се взря в лицето на Питър. Все едно се опитва да му каже нещо без думи. Отново онази неутешима мъка изписана на лицето и. Питър съжали, че е полюбопитствал. Продължиха напред. Сега по стените се заредиха множество изсечени стилизирани картини показващи фрагменти от епичната борба между Доброто и Злото. Бледа светлина се процеждаше от самите стени давайки възможност да разгледат пиктограмите. Достигнаха края на тунела и го оставиха зад гърба си. Стъпиха на малка площадка. От нея към долината ширнала се пред тях се спускаше тясна козя пътека. Дъха на Питър спря при разкрилата се гледка! Царството лежеше пред него като на длан. Вертикални, триста метрови скални стени бележеха границите му. А в ниската част една уникална атмосфера, някакъв скътан от влиянието на Времето Рай, се бе запазил добре обгрижван от местните. Красотата и хармонията излъчвани от всеки детайл в него не подлежаха на изразяване с никакво художествено средство! По съвсем натурален, ненатрапчив начин пространството бе разпределено в осем района. Всеки от тях помещаваше в себе си малка общност отлично хармонизираща с добре поддържаната природа. Виждаха се ниски спретнати къщички сред изобилие от зеленина и не малко открити пространства. Водоскоци и езерца вплетени с тучни поля и богати ниви. Плодни градини където очите пируваха с цветовете. Златни ябълки, оранжеви праскови и портокали, лилави сливи и виненочервени гроздове виснали от отрупани асми. В централната община на заден фон изпъкваше прекрасен бял замък. Сред парк засаден с вечнозелени дървета… Как толкова видове от различни географски ширини се вплитаха в уникална екосистема оставаше пълна загадка. Но ефекта бе поразителен.

Заспускаха се по пътеката съпроводени от ято птички. Някои от тях отлетяха напред, за да предупредят за пристигащите гости. Когато слязоха от планинската пътека видяха, че вече ги очакват. Малка група

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!