Skip to content

Приказка за възрастни

Приказка за възрастни

 

Лято е. Питър Мак Грегор е отново четиринадесет годишен хлапак. Приятелите му го наричат Пийт-белята. С къси панталонки, тениска и удобни за приключения кецове. Щръкнал перчем рижа коса, дяволити черни очи и чипо носле с лунички, които в този момент  надничат иззад храста към тайнствено-притегателната магическа градина. В парка на имението Дракенсанг.

Колко вечери подред момчетата си разказваха страшни истории включващи всички ужаси и свръхестествени елементи, които детското въображение може да роди. Пийт не беше от страхливите. Освен това имаше изследователски дух, а и държеше на репутацията си сред останалите момчета от шайката. Затова въпреки забраната на възрастните дори да доближават  „онова проклето място“, сега се намираше скрит в храстите до входния портал. Или пък може би именно поради всички гореизброени причини! Има някакво специално удоволствие в това да бъдеш бунтовник! Усещане за Свобода!…

В този момент Пийт видя как портала бавно започва да се отваря. После по алеята придружавана от шест кучета пазачи лениво се провлачи мощна, черна лимузина. Беше от онези супер-луксозни коли с безкрайно дълги муцуни, под чийто капаци се крият дванадесет цилиндрови чудовища. Прозорците и бяха затъмнени. Колкото и да се напрягаше, не успя да надникне във вътрешността. Междувременно кучетата се завъртяха зад портала. Все едно невидима бариера ги задържа в границите на имението. Би могло лесно да се предположи, че са надушили хлапака скрит в близките храсти. Не лаеха, а само гърлено ръмжаха докато се движеха напред-назад. Огромните ротвайлери имаха широки, кожени нашийници, на които бяха изписани имената им. Пийт опита да ги разчете. „Ревност“, „Гняв“, „Ненавист“, „Лицемерие“, „Страх“ и „Завист“… Що за имена?! Кой би кръстил по този начин кучетата си?! Дали пък не беше някакъв код? Ама, че хрумване! Нали тогава нямаше да е изложен на показ пред очите на всички. Кои всички?…Чу шума предизвикан от малките камъчета попаднали между гумите и асфалта. Колата се плъзна покрай храстите ускорявайки неусетно. Бързо се стопи по пътя разстлан между дърветата на гората оградила имението. У Пийт остана неприятното усещане, че някой от вътре го бе забелязал. Портала се затвори. Ултразвукова свирка повика кучетата от към замъка и те послушно се оттеглиха.

Дори само това, което видя до момента вече си заслужаваше разказ пред момчетата, но Пийт искаше повече. Много повече! Трябваше да се прокрадне вътре! Знаеше, че това изисква предварително планиране и повече информация. Затова реши да извърши разузнавателна експедиция, за да огледа зида ограждащ имението. А до тогава- на никого, ни дума! Оставил колелото си в храстите, се прокрадна към зида…

Стената макар стара и тук-там пропукана, с пропълзели по нея трънливи диви рози, се издигаше на непреодолимите четири метра височина. Над нея Пийт успя да забележи и опънато руло бодлива тел. Той навлезе в гората тръгвайки на обходна обиколка. Придържаше се на два-три метра от стената, но така или иначе не успяваше да обхване с поглед голямо разстояние от терена защото бясно растящите дървета, храсти и трънаци образуваха една сплетена маса трудна, почти невъзможна за преодоляване. Бе изминал едва няколко стотин метра, а му се струваше, че е прекарал цяла вечност в борба с храсталака. Тогава го видя. Огромно дърво, израсло наклонено към стената и надвесило се над нея. Отлично! Добра възможност да изпробва катераческите си умения.

Пропълзя нагоре по стеблото чиято дебела, дълбоко набраздена кора бе оформила множество естествени стъпала и хватки. На често по кората имаше прорасли някакви гъби от миризмата, на които главата му се замая. След десетина минути Пийт успя да се изкачи до първият хоризонтален клон. Яхна го в основата. Той се протягаше надвиснал над стената. Тъкмо да се придвижи напред

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

Публикувано в категорияфентъзи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!