Skip to content

Поезия 2ра част

На хоризонта слънцето изгрява. Разбирам- Злото, победено е!

Но дясната ръка- победата донесла, вцепенена е.

И меча пада на земята. Треса се цял- студено е!…

…Очи отварям сам останал сред полето.

Но, не!- До розов храст със цвят на кръв, ме гледа дама в кадифе и пурпур.

Усмихва се? Познавам я!- Съдбата ми! Откъсвам роза и поднасям и!

„По дявола- убодох се!“ Какъв е този аромат на сяра

и тази черна струйка по ръката ми?“

Клетва

„Нека плесен и мухъл покрият те цял.

Нека потънеш във черната кал.

Отдавна умрял си, но огън гори,

в безумните ями на твойте очи.

Омраза, омраза- това те крепи.

Чудовище адско- за мен отмъсти!

Пощада да няма за никого веч!

Убивай, поробвай със огън и меч!

Додето не сториш чутовни злини,

на всичките хора- не си отдъхни!

Огромна енергия в мен запали

Да мога да видя злощастните дни.

Да видя как хора се гърчат в нощта.

Да чуя как молят за милост Смъртта!“

Три „Ес“

„Пак къпя се във звуците на траурния валс на Самотата

На арфата си тя за мене свири- разнася нежно тишината…

Приятелката ми- Смъртта, стои във ъгъла опряна на косата.

Но ето, че пристига и Съдбата- пристъпва бавно, в царствена позлата…

Танцувам валс със тях- като единствен почитател…“

 

За въпроси, коментари и препоръки може да се свържете с мен на e-mail: baltadzhiev@web.de

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2

Публикувано в категорияпоезия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!