Skip to content

Поезия 2ра част

Постапокалиптичен свят на Смъртта… Магия на Хаоса… Фентъзи за Свят подвластен на сурови Енергии, герои от двата лагера и разбира се вечното Зло! Дали?… Това е въведение на фентъзи роман, който се надявам да предложа преди края на 2018г.

Постапокалиптичен Епос:

„Далечен звук на рог разкъса тишината.

Не мръдва лист дори навред в гората.

На мъртви виждам пак лицата.

Луната в облак скрита, не разпръсва тъмнината.

Прокобата на Злото витае над Земята.

Вкуса си спомням на вината.

Напират мисли за страха и самотата.

Река от чужда кръв се губи във мъглата.

Безкрай от черепи белей в далечината.

На трупове се носи миризмата.

Разбирам- непреклонна е Съдбата.

И виждам как Смъртта пристига със косата.

…Навред цари Покой…“

Постапокалиптичен Епос 2

„Денят е мрачен, хладен, неприветлив

и вятър влажен носи мирис на ръжда и тлен.

До срутен зид самотен е изправен

един пречупен  и изсъхнал клен.

До хоризонта равнина безмълвна се простира.

Нелепо скелета на град стърчи.

А тук във двора, сред останките на манастира

припламват странни светлини.

В мъглата сенки, с факли във ръцете-

на пост в железен кръг стоят.

Камбаната проплаква- ликуват ветровете,

наметки призрачно плющят.

В тоз Свят, живот не ще откриеш.

Смъртта отдавна тук се настани.

И само Те, в обет заклети,

стоят шестима мъдреци.

Съдба отсъдена от Боговете.

Нетленни символи на Вечността.

Те съхраняват мъдростта през вековете:

„Обич“,“Безразличие“,:Омраза“- във свойте имена.

Ще кажеш: „Те са три, а не шестима!“

Добре, но истината има две лица.

Затуй по двама, както везната балансира,

Те отразяват същността!“

Хищник

„Усети ли хищника влязъл в кошарата?

Прокрадващ се в сянката, жаден за кръв.

Бърз, силен и ловък- не познаващ пощадата.

Преследва без милост, убива със стръв!

Под чужда кожа крие своята природа,

но жертвите чувстват дъха на лешта.

На някаква дива, опасна природа.

На мирис на смърт и заплаха в нощта.

Очите хищника издават.

По тях ще го познаеш ти.

Студено те- те преценяват.

„Обречен си!“ Внушават ти.

Във миг такъв, сковава в лед Страхът телата.

Пропада в мрак, отчаяна душата.

Последен дъх- усещаш веч Косата…

И няма втори шанс- умира си със тебе и Мечтата…“

Прераждане

„Наместо кръв- горещ катран от раната изтича.

Сред смрад на сяра там трупа се свлича.

И изведнъж настава тишина. И няма вопли на ранени.

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2

Публикувано в категорияпоезия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!