Skip to content

Песента на Кошера

бозайници. Също яйцеклетки и сперматозоиди от златният процент на „homosapiens“. Генетична банка на най-добрите представители на човешкия вид. Гении, артисти, елитни спортисти- доброволни участници…

Бяха десетима. Заедно с Камен. Почти половината от оцелелите мъже. Дядо и Прометей им обясниха нужното. Изглежда стареца бе загубил сили да се съпротивлява. Макар, че бе най-уважавания в Общността, този път не успя да надделее желанието им за мъст. Може би бяха прави.- Дали ще умреш днес или утре:в този свят няма значение. Дори онова послание, което някога разчете случайно, днес му изглеждаше като химера. Известно време след Войната си въобразява, че ще намери начин да достигне лабораторията на Танака кътаща съкровището на цял един свят. После се вразуми. Тукашната реалност бързо изтласква мечтите.

Единственото важно е отдадеността към общността, към семейството. Дори разплатата,като последна Почит: „Нека жертвите не изпадат в забвение. Нека костите и душите им намерят покой. Покой- цената, на който е кръвта на врага!…“

Как декана от „Академия на Науките“, почетен председател на клуб Астрофизика се превърна в такъв кръвожаден дивак? Биха ли го познали някогашните колеги и ученици?… Казано е: „Битието определя съзнанието“

Дядо погледа отдалечаващата се група младежи. Повечето нямаха навършени шестнадесет. Камен е най-възрастния сред тях. Със своите двадесет години. Същински ветеран!: „Отдавна са станали истински мъже!-Смели, доблестни!… Може би няма да доживеят следващата година. Дори,утрешният ден…Знаят го и не се страхуват. Деца на новият свят. Новите правила. Дядо е един анахронизъм…“

Венелин се засмя вътрешно. Тъжно подсмихване таящо много болка. Сам бе започнал да се нарича „дядо“ във вътрешните си монолози.

„Дар или наказание?“- Беше прекалено уморен от Живота. На сто петдесет и четири години. Нещастен нанотехнологичен експеримент забавящ клетъчното стареене. Имал глупавият шанс да изтегли „печелившата карта“ по време на бомбардировките… И след това…Някакво необяснимо чувство за дълг все още го тласкаше ден след ден. Да погребеш близките си. Не само родителите, но също децата, както и техните. Приятелите, всяко познато същество! Чувство, правило и сентенция от своето време…- Подобно наказание не желае дори на враговете си!

А „враговете“?- Шайка безмозъчни глупаци! Намери сили да се ядоса отново. През изминалите години в безкрайните си монолози и разсъждения бе преминал през всички емоционални фази. Бе ги ненавиждал, обичал, изпитвал безразличие. Бе ги съжалявал- Инвалиди, ампутирани от Емпатия. Колко трябва да си ощетен от природата, за да причиниш подобно нещо на собствения си вид?!

Спомни си:

„… на онази конференция събрала капацитети от всички дялове на науката в търсене на „Път към Хуманизма“. Видяха се със стария си приятел доктор Ласло Мигош. От студентските години бяха като братя. Споделяха всичко. От стаята в общежитието, до най-съкровените си мечти. Не се бяха виждали поне няколко години, но толкова добре се познаваха, сякаш вчера са пили заедно кафе при „Емили“. Унгареца изглеждаше, че ще се пръсне от вълнение- Оказа се, че има защо:

След конференцията отидоха в лоби бара да изпият по чашка коняк. Помещението беше почти празно. Две, три маси с клиенти слушащи певицата акомпанирана от пиано изпълнител, който отлично се справяше с познатите произведения. Разприказваха се. Имаше толкова за споделяне. Времето напредваше, а в добрата компания коняка се пиеше неусетно. В един момент Ласло не се сдържа и му разказа: Бил успял да направи пробив в изследванията си. От години разработвал високо технологичен медикамент.

Наричаше го „субмолекулярна структура“. Един свръх елексир, поправящ ДНК уврежданията в лекувания. Тези, които се причиняват при прекомерното репликиране на клетката. При стареенето. Това щяло да доведе до удължаване на

1/5 (1)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!