Skip to content

Песента на Кошера

закрепи магнитния тракер върху корпуса на превозното им средство. Маршрута щеше да бъде отбелязан и запаметен от Прометей и в последствие използван за военна операция.

После- от горе, падна модифицираната. При прехвърлянето. За нейно щастие клоните и лианите омекотиха удара. Размина се с няколко одрасквания. Камен не му мисли много и реши да я отнесе в селището. Ако има късмет- ще живее.

Бягаше през джунглата заобикаляйки с лекота лепкавите капани на паяците. Прескачаше зиналите пасти на месоядните растения или се снижаваше под плющящите отровни лиани опитали се да го сграбчат. Малката на рамото му никак не тежеше. Само един настойчив сърбеж в ухото не му даваше мира. Дано не са го налазили някакви гъбички… „Могат жив да те изядат ако не се лекуваш навреме!“

Дишаше ритмично и дълбоко. „На три крачки поемай въздух, следващите три издишай. Оглеждай се! Ослушвай се! Не сваляй гарда нито за миг! Тук всяка форма на живот, дори растителните ще опита да те убие. Е- не всяка, но повечето.“

Изсмя се когато хвърлилата се след него тигро-жаба пропусна. Ноктите и напразно задрапаха по ръба на ямата, която не успя да прескочи. После се свлече долу. В мига, в който по дъното се посипаха пръст и клонки стопанина се събуди. Изпод листата се показа едно пипало увенчано с дълго две педи отровно шило. Подобно на харпун. Стрелна се към обяда, който сам му се бе сервирал.

Последното Камен отчете механично докато избягваше препятствията на Взетото обратно. Това в кръга на пионерите се наричаше ежедневие…

„Взетото обратно“ бе термин наложил се някакси сам. Той означаваше всеки квадратен сантиметър след Голямата война, който Дивото бе завладяло. Това бяха почти сто процента от сушата и океаните на Земя. Само дето мутациите по тези места бяха спонтанни. Непредвидими…

Последни метри. Ето го и дървесния мост. Бяха го отгледали за около година. За това време моста се бе научил да разпознава миризмата на „маймуните“, които се грижат за него и не ги нападаше. Същото, не можеше да се каже за другите обитатели на джунглата. Долу, на дъното на пропастта се виждаха десетки скелети и полуизгнили трупове на неуспели да го преминат. Все желаещи да опитат човешко месо.

Преди година Демоните бяха прогонили „Племето“ от родния им дом.Камен и още двайсетина души успяха да се спасят с бързо отстъпление. Взеха само най-важното и се скриха в джунглата. Не знаеха дали и други от общността им, наброявала почти хиляда души е успял да се спаси. Още повече, че Камен взе и дядо, и Прометей…

Попаднаха на „Онова“, на втория ден. Дядо го нарече „Небостъргача“. Заселиха пещерната верига в гигантски скален стълбизвисяващ се предизвикателно надпетдесет метровите дървета оплетени от епифити.После откриха и Развъдника. Тогава решиха да отвърнат на Демоните. Макар, че по-възрастните се възпротивиха, всички ловци гласуваха единодушно- мъст.

Обмислиха внимателно стратегия за ответен удар. Първо трябва да открият Източника. Днес Камен успя да постави маркиращо устройство. Ще проследят Демоните до тяхното гнездо и ще им върнат жеста. Знаеха къде има цял арсенал оръжия от Стария Свят! Някогашните човеци бяха майстори на разрушението. А дядо и Прометей ще ги научат на останалото…

…Стъпи на моста. Една лиана посегна любопитно към момичето на рамото му, но Камен я отпъди с жест. Отсреща, на каменната площадка се показа дядо. Махна за поздрав към младия мъж. Викна отдалеч.

-Групата ни се увеличава!

Дядо изглеждаше щастлив. След минута се срещнаха и Камен видя учудването по лицето на стареца.

-Камене, какво си ни донесъл? Сама ли излезе от Развъдника? Как се случи?…

-Дядо, а пък аз си помислих, че си видял двама ни. Всичко ще ти разкажа. Какво тогава имаше предвид когато викна, че групата ни се увеличава?

Каза Камен след като прегърна дядо Венелин.

-Мхм, да.Днес изглежда е хубав ден. Много хубав! Имаме си гости! Шест дечица

1/5 (1)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!