Skip to content

Песента на Кошера

Чуждото:

Това беше някаква постапокалиптична мутация засегнала популацията на прилепите. Ято от подлудени животни влетя през разкрилия се от взрива отвор. Също като ендемичния вид пренасяха смъртна зараза. Само, че не бяс, а хранеща се с плът, хищна плесен. Самата плесен изглежда бе развила някаква форма на колективно съзнание и не нападаше преносителите си. Те обаче изключително ефикасно и помагаха да се разнася на огромни ареали. И да ги обезлюдява от бозайници, птици, влечуги, земноводни и всяка друга живинка имала нещастието да попадне в обсега им.Като странна форма на контрол над мутиралите организми бъкащи наоколо.

Сега тая ужасна напаст влетя в базата. Като върховно възмездие.

С това се сложи край на организираната отбрана. Всеки от войниците бе гледал неведнъж филмите от базата в Калифорния. Знаеха отлично какво причинява малката гъбичка. Както и, че прилепите са и преносители. Защитниците с писъци, подлудени от страх хукваха в напразни опити да се спасят.

Уви беше твърде късно. Всичко приключи за по-малко от час. Тези, които умряха при нападението бяха изтеглили печелившата карта. Останалите заразени от плесента щяха да умрат до дни в ужасни мъки… Ето, че и последната цитадела на Военният Елит падна…

 

Епилог:

Дядо играе шах с престарял беловлас японец. Вече година откакто Колонията процъфтява. Венелин погледна към полето и люлеещата се в него пшеница с пълни класове. Колко победи извоюваха малките герои за изминалото време? Първо победиха последния враг. После под ръководството на стареца и с помощта на Прометей издириха тайнствения остров и успяха да се доберат до генетичната банка. Взеха със себе си Танака и колегите му. Както и семената!

Началото беше трудно. Да се бориш с почвата, за да я облагородиш е тежка задача. Особено когато трябва да отблъсваш ежедневно и Дивото. Но с времето се научиха не да се борят, а да обичат земята. И тя веднага им отвърна! Резултата радваше в момента очите му.

Танака придвижи коня си и обяви шах. Венелин разглежда партията известно време и побутва фигурката на царя.

-Ако в двадесет и третия ход…

-Да, приятелю. Това беше момента, в който загуби…

Двамата мълчат и с удоволствие отпиват билков чай. Ветреца гали лицата на старците.

Тогава виждат двойката млади. Камен държи ръцете на Флоранс до гърдите си. Тя му се усмихва и нежно го целува.

-Аз ще се върна. Вече принадлежа на този свят. Всичко най-скъпо ми е тук Камене!

Поглежда го с любов Флоранс.

-Но все още имам един дълг. Затова трябва да го направя! Моля те да ме разбереш. Месец. Дай ми само един месец! После ще отидем и накрай света ако поискаш!

След всичко видяно искаше да научи Кошера на нова песен…

въпроси, коментари и препоръки може да се свържете с мен на e-mail: baltadzhiev@web.de

1/5 (1)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Публикувано в категориянаучна фантастика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!