Skip to content

Дезертьорът (човек без име)

се беше раздвижил и стоеше на колене с опрени юмруци в земята. Изкашля алена кървава пяна. Счупено ребро беше пробило белите дробове. Напрегна мускулите си да намести костите в разбитото тяло. Остра болка го преряза когато изкълчените стави и строшени кости се раздвижиха. Намери от някъде сили и хукна. Бягаше нагоре! Към светлината и върха на хълма! Първо усещаше болката и горенето от нещо, което се скъса вътре в него. Пречеше му да диша, но бягаше все по-бързо и по-бързо право нагоре! Към светлината! От усилието сърцето му щеше да изскочи. Сержанта видя как Пиер стигна върха на хълма и там изчезна. А той, паднал по гръб гледаше небето. Вече нямаше болка. Нямаше мрак. Спомни си всичко, но това някак нямаше никакво значение. Светлината нахлуваше отвсякъде приласкавайки го в прегръдките си. Лицата и очите избледняваха изчезвайки намерили покой. Също както и той самия. Постепенно дишането му отслабна нарядко и повърхностно. Отнесе се. Странно- не чувстваше студ… Беше готов да тръгне на новото приключение. Последното движение от плитките поемания на дъх замря. Само върховете на тревите се накланяха от топлия вятър, който го галеше изпращайки го. Намериха тялото там горе, присвило се в ембрионална поза сред гъстата трева…

 

 

Исперих Тодоров Балтаджиев

За въпроси, коментари и препоръки може да се свържете с мен на e-mail: baltadzhiev@web.de

5/5 (1)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7

Публикувано в категорияприключенски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!