Skip to content

Дезертьорът (човек без име)

повече да не наведе главата си пред някого и да го нарече свой шеф. Край на урока.

 

Пътят монотонен, но към своят край. Последни километри. Архиварят живееше сам в прашен апартамент заринат в стари вещи. Единственото показващо възможностите му за охолен живот беше бутилка отлежало вино на масата. До нея като пъзел късчета стар документ, лупа, пинсети, четчица и тубичка прозрачен лак.

Когато човек се умори от живота не издържа на болката. Болката, която ти напомня, че си още тук, че те има. Получи каквото искаше. И добави още една душа към армията, за която се грижеше да не бъде забравена…

А в прашният апартамент остана изстиващо тяло на възрастен мъж. Ако не беше найлоновата торба на главата би изглеждал като заспал на масата уморен от любимото занимание да подрежда и запазва нечии съдби и съкровени или нечисти тайни.

Казват, че можеш да излъжеш себе си, че си нормален, но не и самата лудост. Обаче в този случай лудостта би се изплашила и избягала. Вилата беше точно пред него. Две немски овчарки охраняваха в двора. Прекъсна електричеството. Прескочи зида. Животните се нахвърлиха върху него. Тези в къщата бяха ужасени от звуците идващи от градината. Яростният лай бързо се превърна в жалостиво квичене и хленчене, което затихна не след дълго…

В стаята влезе нещо безумно с горящи очи, разкъсана лява ръка, покрито с кръв и нож другата. Майката изпусна телефона, от който мъжки глас напразно викаше името и. Закла ги с каменно лице- и нея и детето. От телефона се чуваше нечовешки крясък!-Живей с вината- каза само и затвори…

 

Беше на реката когато почувства движение зад гърба си извъртайки се видя сянката, а миг по-късно и пъстрата мълния на летящото тяло. Инстинктивно се присви. Нещо го перна. Ударът го претърколи, едновременно с това успя да извади ножа си. Беше някаква бясна топка от козина, нокти, зъби и прилепен, вкопчен към гърба на ягуара човек нанасящ с нож бясно удари в гръдният кош… Секундите до затихването на тялото му се сториха разтеглени до безкрайност. Страшна болка сковаваше цялото му тяло. Мускулите на предела на скъсването си и ужасна рана на гърба с бликаща кръв. Изблъска трупа от себе си. Тогава видя, че единият крак виси счупен и метална проволка се е впила в плътта. Кралят беше попаднал в капан на бракониери. Осакатял, но успял да се спаси не можеше да ловува обичайната си храна и се принудил да нападне човека. Заплака. Зарови ръце в козината покриваща тялото. Преди да припадне от загубата на кръв почувства под пръстите си, вече мършавата, недохранена плът…

По пътя вървеше човек с нож в ръката облян в кръв… Колите и микробуса с отряда за бързо реагиране спряха със свистене на гумите. Изскочиха и бързо се разгърнаха взели го на мушка. -Спри на място, хвърли оръжието! На земята!!!…

В една стая някакъв призрак с черни кръгове под очите стоеше вцепенен и се гледаше в огледалото. С трепереща ръка посегна към служебният си пистолет. Като насън зареди патрон в цевта и я налапа…

Той вървеше. Някой викаше… Чувстваше се лек и замаян…

Проехтя изстрел…

2

Казват, че тези, които са били там виждат бяла светлина и чувстват покой. А какво за безкрайното пропадане в мрака, за лепкавата тежест на черната бездна. Малко късче съзнание в затвора на тялото без външни възприятия. Личен ад без имена и понятия. Само усещания и вина, смазваща вина. Откъслечни картини за събития с непознати актьори, но и плашещо близки… Понякога само лица, изкривени от ужас, от болка, от омраза- върволици от лица от различни раси и очи. Навсякъде втренчени очи… Оглушителни експлозии блясъци, свистене… Три месеца в кома. Екипът на спешното отделение направи невъзможното, за да задържи живота в това тяло. Прострелян в главата и шест пъти в тялото и гърдите. И етичната дилема била огромна. Не човек, а чудовище. Изрод заклал без капка жал само пет минути преди да бъде прострелян от полицаите

5/5 (1)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7

Публикувано в категорияприключенски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!