Skip to content

Дезертьорът (човек без име)

ритне в стомаха. Измести се встрани, хвана крака и дръпна с къса стъпка в посока на движението. Човекът се разкрачи над възможностите си и разтегли сухожилия. За миг погледна цялостната картина. Големият Джо, седнал на земята с опънати крака като дете си бъркаше в устата плюейки зъби и„Бутилката“ беше зле подреден. Още лежеше до масата. „Балетиста“ се беше изпуснал от рязката болка- нарастваща жълта локвичка и петното на панталона издаваха срама му. „Парламентьора“ щеше да оживее… Време беше да се омита. Хвърли на бармана намачкани банкноти

-За сметката на дамата и неприятностите!

Барманът само махна с ръка- пак трябваше да пише обяснения в полицията. Без да бърза посегна към телефона…

-Хайде Натали!

-Моят герой!

Излязоха подтичвайки. Колата му беше спряна на стотина метра в малка странична уличка все едно можеше да се намери по-тъмна от тази където беше бара…

-Скъпи знаех, че има нещо специално в теб! Между другото не се казвам Натали. Името ми е Ана.

-И аз не съм „герой“. Здравей Ана- нещо като усмивка разцепи брадясалото лице.

В квартирата беше потискащо. Гардероб, масичка с два стола, легло. Няколко стари снимки на шкафчето… Ана потръпна когато странника излезе от банята. Не беше едър по-скоро под средният ръст. Тялото обаче беше твърде мускулесто, но не като на атлет. Усещаше се нещо диво в мускулите. И тези ужасни белези по десният трапец. Три успоредни белега се простираха почти от основата на врата до дясното рамо. Всъщност тялото беше като карта на изтезанията. Тези бяха първите набили се на очи. -Просто защото бяха чудовищни… Сега виждаше и възли на зараснали от самосебе си счупени ребра, срезни рани, изгаряния… липсваха пръсти на лявата ръка!!!

-Не се страхувай Ана. Зная, че карам хората да се чувстват зле… Понякога нещата просто се случват и после няма връщане назад, нали?- Не разбираше съвсем какво и говори, но гласът му я успокои постепенно.

-Къде получи това?

-Шшш, стари работи.- Тя се пресегна и заразглежда снимките.

На едната видя десетима млади мъже пред сграда- явно казарма, защото бяха с военни униформи. Лицето на единият загатваше далечна прилика. Не беше мрачно като на човека до нея.

-Как да те наричам?- притисна се Ана към него.

……„Кажи си името новобранец- Павел Ризов. -Как да те впиша в новата ти самоличност? -Не зная… -Папа Ромео… изгори бавно махленската татуировка на ръката му П+Г=В.Л. с цигарата си. Огънят пречиства! Той не помръдна! -С това приключваш с миналото си! От днес ти си камък!!! -Пиер(фр.)! “Ноктите на другата му ръка свита в юмрук се бяха впили в дланта до кръв…….

-Пиер, просто Пиер- отговори той.

-Добре Пиер, отпусни се. Твърде си напрегнат. Зная как да те накарам да се почувстваш добре. Ръцете и се плъзгаха през белезите към гърдите и по стегнатият стомах. Обхвана кръста му, задника, почувства бедрата и ръцете му, които я взеха и отнесоха в леглото. След това имаше бясно преплитане на две животни, които не можеха да се наситят едно на друго надделявайки ту едното ту другото докато накрая постепенно се успокоиха и той се отпусна до нея. Малко по-късно и тя се унесе. Сутринта и направи кафе. Имаше и препечени филийки с масло- много мило. Не знаеха за какво да говорят

-Знаеш, мога да идвам да ти почистя, да сготвя нещо топло- такива женски работи…

Усмивка под безучастните очи:

-Няма да се получи Ана- съжалявам. Просто го зная. Благодаря ти. Оставих до чантичката ти… малко пари… Но вината не е в теб!

Момента си отиде. Тя прибра припряно парите. Погледна го за последно и затвори вратата зад себе си. Той седеше на стола с наведена глава.

Как само лети времето. Изминаха десет години… Не е вярно!!!- Жесток глас с настървение опонира. -Нищо не е минало!!! Времето е спряло за теб! Ти си мой! Аз съм твоето вчера, днес и утре!!! Неговият глас- в главата му. Десет години откакто дезертира от френският чуждестранен Легион след почти четири години

5/5 (1)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7

Публикувано в категорияприключенски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!