Skip to content

Дезертьорът (човек без име)

Дезертьорът (човек без име)

 

 

1

Горещината беше тежка. Със 100% влажност на въздуха усилието да носи 40кг. раница и да се промъква тихо… толкова тихо, че само преди минутка изненада Кралят на джунглата, един ягуар в ленивата му дрямка. Добре, че котката не беше в настроение след обилното угощение с пекари, от което не беше останало почти нищо. Или може би усети адреналина, тестостерона в това странно животно без определени контури с преливащ в джунглата силует и заплахата излъчвана от него. Щеше да му бъде жал да убие красивият хищник, а го чувстваше като брат. Ягуарът присви уши и бавно се стопи в сенките. Най-доброто решение- всеки излишен шум камо ли изстрел можеше да унищожи прикритието им. Измести пръста си от спусъка. Подсмихна се вътрешно-опашката издаваше истинските намерения. Познаваше нервното трепване и застиването преди мълниеносната атака. Сега беше прибрана, почти прилепена към тялото му. Явно беше неуверен. Свали юмрука на лявата си ръка и групата продължи. Да-седем единици-смъртоносна машина за разруха. По информация от източника им на около 15км западно се намираше лагерът с лабораторията на местен кокаинов крал. Мисията беше изцяло нелегална и прикрита под обичайният за Легиона „профондьор“-отваряха път за компания с известно име имаща апетити към местните ресурси. Направиха базовият лагер 30минути по-късно. Изчакаха вечерният час. Взеха само нужното и отново тръгнаха. Джунглата беше будна и те- част от нея. Сетивата им бяха нечовешки изострени и им служеха безотказно. Около 4 сутринта достигнаха лабораторията. От известно време миризмата на джунглата се смесваше с тази на бензин и др. химикали. Имаше няколко пътеки проправени от хора. Откриха постовете. Планът беше прост. Атаката масивна, но прецизна, изненадваща и тотално унищожителна- нямаше оцелели. Нахвърляха телата на купчина. Кръвта се смесваше с бензина и коката, която също хвърлиха върху кладата…

 

Още усещаше миризмите на джунглата, горящата плът, химикалите. Горещината и студът по кожата, тинята …Дивото… Бутилката пред него беше почти празна. В чашата още глътка „огнена вода“. Малка долнопробна кръчма потънала в полумрак с обичайната „изискана“местна компания. На барплота „момиче от бранша“ го наблюдаваше. Песента „Натали“ на Ж.Беко. Обърна чашата и стана.

-Хайде Натали. Не искам да се прибирам сам тази вечер.

-О.к. скъпи. Ще ми платиш ли питието?

Барманът услужливо беше на правилното място спрял за миг да лъска неизменната чаша в ръцете си. От групата до билярда грубоват мъж се провикна запътен към тях.

-Малката, идваш с мен! Големият Джо днес има рожден ден и си е харесал подарък!

Големият Джо нямаше никакъв късмет. Сигурно щеше да си спомня този рожден ден дълго време. Пресрещна го в средата на пътя му. Големият Джо вдигаше ръцете си. Два резки удара в бицепсите и те увиснаха. Скок и удар с коляно в челюстта. Тялото на Големият Джо омекна още докато падаше. Вторият явно също не беше боец. Идваше от тоалетната и беше изпуснал началото. Протегнал напред ръка все едно иска да го спре тръгна да води преговори, но този етап от контакта беше вече приключил. Видя болката и учудването изписани на лицето му когато го хвана за показалеца и го обърна с хрущене. За миг, само за миг почувства нещо като жал. Удари го като за кроше, но с отворена длан в брадата. И другите от компанията на Джо бяха наскачали. В следващият момент залитна- случайно, от изпитото количество алкохол. С това извади късмет защото бутилката предназначена за главата му само го закачи. Човекът толкова се беше засилил, че се завъртя от собствената си скорост и сила. Отново се обръщаше към него. Видя още един от компанията и се придвижи така, че да остави онзи с бутилката по между им. Засече го. Удари го в гръкляна и докато падаше на колене му помогна да запознае главата си с ръба на масата. Последният желаещ опита да го

5/5 (1)

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7

Публикувано в категорияприключенски

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!