Skip to content

вместо въведение

Синтез на един житейски опит или: „Защо пиша в стил „Анти утопия“, провокирайки определени Теми и Табута“:

(Мисля, че всъщност това би трябвало да е първото написано, с което моите читатели да се запознаят. Независимо дали поддръжници или критици. Опит за обяснение: Защо дълбая в някои табута и стари рани на Обществото ни. Защо хиперболизирам определени акценти. Опитайте да видите „отвъд“ дребнавото. За мен ще е удоволствие ако успеем да превърнем темата в дискусия. Каня ви да изразите мнението си с коментари.)

 

Предполагам за никого не е тайна, че Света ни не е това, за което го представят медиите. Нито дори официалните институции(на които ние по силата на инерцията все още вярваме, приемайки ги за „авторитет“. В действителност те отдавна не служат на Обществото, а биват използвани единствено като остен за добитък.)За съжаление „Истината“ ни бива спестявана по всякакъв начин като ни правят на глупаци, водейки ни към известна единствено на малцина цел.

Спомням си детството си(1980г.) когато с недоумение чувах в разговорите на възрастни хора „колко било хубаво някога“. Та те дори са нямали електричество и въпреки това претендираха за „по-добри времена“!Днес голяма част от прехвърлящите средна възраст си спомнят с носталгия за „своето време“ (нямахме нито компютри, нито мобилни телефони). Всичко навежда на мисълта, че и „Утре“ няма да е различно, но… Ако всяко следващо поколение живее все по-зле и вижда недостатъците на съвремието спрямо едно недалечно минало: Какво, по дяволите се случва?!

Макар да навлизаме в „бъдещето“(нали очакванията ни за него са като от внушенията по темата за едно богоподобно съществуване в перфектен свят на хармония и изобилие. Където болести, войни и бедност са единствено лош спомен) усещането ни за удовлетвореност е в критичния минимум!

Естествено бихме могли да удавим мъката в алкохол или друга форма на илюзорно щастие. Но това няма да реши проблемите. Само ще ги отложи до момента на „отрезняването“. А до тогава те ще са се задълбочили…

Но да се върнем на двадесет и първи век. Много от смъртоносните болести са останали в миналото(макар, че си завъдихме други), условията на живот(вода и електричество във всеки дом) са подобрени. Няма робски труд(няма ли?), няма умиращи от глад(само защото не ги виждаме по улиците).

Списъка може да продължи изброяванията и противопоставянията до безкрай…- Какво тогава сме спечелили и какво в действителност сме загубили?

В не малко отношения може да се отчете реален напредък, но проблема е как се манипулира и моделира съзнанието…

Защото:На нас ни продават НЕЩАСТИЕ!!!

За да се осмисли това твърдение трябва да се разберат основите на двигателния механизъм на съвременната икономика- „Консуматорството“.

Колкото по-нещастен и неудовлетворен се чувстваш, толкова повече опитваш да компенсираш с материални придобивки. (материални защото хитро и умело са идолизирани, докато духовното и личностните ценности са изтласкани в забвение) Естествено е, че човек инстинктивно се стреми към щастие и удовлетворение. Напълно логично. Когато обаче природните механизми за това са потиснати, остават изкуствените такива. Тези, които ни биват предлагани като аналог: „Егоцентризъм“. „Притежание“.

Противопоставени на истинските: „Общуване“, „Споделяне“, „Емпатия“ установяваме, че са слаби и неефективни (доказано е, че покупката на нови предмети носи с времето все по-слабо и по-слабо удовлетворение. Накрая свършваме като вехтошари- оградени от ненужни вещи, които трупаме като онзи литературен герой- Плюшкин. Докато дори простичък разговор с любим човек ни оправя настроението за деня. Да не говорим за споделяне на по-силни емоции и чувства!). Въпреки това ни биват предлагани като единственорешение на изкуствено предизвикания емоционално ментален проблем.„Аз“ се

Няма гласували

Гласувайте

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11

Публикувано в категориялично мнение

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съдържанието е защитено и е обект на авторски права!
error: Съдържанието е защитено!